Андрея Илиев - Реваншът на Тангра

Разминаха се.

Ат извърна животното под себе си назад и видя, че противникът му слиза до чичо му. Държеше лъка и стрелата. Не беше стрелял!

Хвърли поглед към братовчед си Алцек — мъртъв беше.

В този момент от храстите излезе друг конник.

Позна го — Елаур. Беше прегънат на седлото и целият в кръв.

Подкара към него.

— Бягай! — изхърка колобърът. — Идват…

— Ти…

— Мъртъв съм — каза само той.

От устата му избиха кървави мехурчета, направи последно усилие да се задържи на седлото и тежко тупна върху речните камъни.

Ат се огледа диво. Извади меча и пришпори коня към Авар.

Младежът бе застанал пред него и лъкът му бе опънат за изстрел. Мярна бяло лице, сини лазурни очи блеснаха зад кривото дърво. Ат ахна и дръпна юздите.

— Боз-бий! — извика смаян.

— Назад — предупреди тя.

Откъм скалите долетя къс вълчи вой. Отклони поглед натам — огромният сив вълк влезе в храстите. Обърна се назад. Стори му се чува тропот на много копита.

Крехка. Грациозна. И такава бяла кожа…

— Трябва да го убия.

— Багатурът 43 43 Багатур — юнак, герой, богатир. не посяга на паднал — поклати глава тя.

— Дръпни се, Боз-бий!

Но гласът му бе омекнал. Странно!

— Трябваше да те убия — прехапа устни тя. — Одеве.

Но цялото й същество казваше: добре, че не го сторих.

От храстите излезе Елена и му махна с ръка. Приближи до скалите на водопада и сложи крак на първото стъпало на въжената стълба.

— Уби годеника ми.

Вече чу ясно тропота на чичовата си свита. Сигурно бяха поне двайсет души.

Ат смушка коня си. Спря до нея, наведе се и каза тихо, толкова тихо, че го чу само тя:

— Чакай ме, Боз-бий.

И полетя с грозен вик напред, към скалите…

Е, всичко бе свършило. Цялата улица бе осеяна с трупове от всякакви раси и различен калибър — от дребните като рисове есагелци до двуметровите йореги. И разбира се — воините-григори, които плашеха дори и мъртви. Огромни, с конски мускули и свирепи черни лица на канибали.

Пред вратата на двореца петдесетина самодиви и шаркани уморено чистеха мечовете си.

Приближих с бавни крачки.

— Свърши ли?

От тълпата се отдели млад алп. Огледа ме любопитно и макар да не ме познаваше, отговори свойски:

— Тук — да.

— Защо тук?

— Ударили са на няколко места.

В този момент дворните порти хлопнаха, изсвири боен рог и по калдъръма затрополиха конски копита. Конници в сребърни брони и шлемове с паунови пера. Не можех да греша — гвардията на света Самодивия. Начело яздеше достолепна жена с бял плащ и без оръжие. Никога преди това не я бях виждал, но знаех — това е Стара самодива.

Конят й пръхтеше възбуден от мрака, страшните същества наоколо и мириса на смърт. Опъна юздите му, богато украсени със злато и скъпоценни камъни, извика и жребецът закова копита пред мен и оцелелите в битката бойци.

— Благодаря ви, войници — наведе тя глава. — Но лошото не е свършило. Григорите са нападнали замъка с Болестите. Целта им всъщност са те. Всичко друго е било за отвличане на вниманието ни.

Беше близо до ума. Ако нещо им трябваше, това бяха точно Болестите. Там, в света Дакея, те биха решили безкрайната военна кампания и биха им донесли така жадуваната победа за седмица.

— Охраната е била изтласкана от първия крепостен зид. Ако те нахлуят и освободят затворничките, знаете какво ще се случи. Ако имате смели другари — доведете ги при Замъка на Болестите. И не жалете мечовете си!

Бяха млади — и самодивите, и шарканите й. Нямаха белези по лицата си, щитовете им лъщяха нови-новенички. Нямаха кой знае какъв шанс срещу ветераните от няколко войни.

И тогава аз излязох напред. Настана суматоха. Шаркан с избити предни зъби ми препречи пътя с вдигнат меч, няколко самодиви опънаха лъкове… Аз протегнах ръка с обърната към Стара самодива длан. Не Го виждах, но знаех, че е там.

Чигендек 44 44 Чигендек — според легендите българите покорили арабите и задължили вождове им да издълбават на печатите си чигендек (знак, подобен на латинската буква J), означаващ покорност. . Прилича на главната буква J от латиницата. Това е знак на Тангра. Той казва: „Смири се и се подчини!“ И още: „Този, който го носи, изразява моята воля.“

Чигендек е вещ от Тунай 45 45 Тунай — според тенгрианството има три свята — Горен (Устюгю урен), Среден (Урта урен) и Долен (Адакъ урен). Средният свят е видимата Вселена (Чел) — светът на физически възприеманите явления. Всичко друго принадлежи на Тунай — невидимия свят. — невидимия свят. Дори аз го виждам едва-едва. Но за старите алпи и подобните им от другите светове той е като фар.