Реймънд Фийст - Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете)

Здесь есть возможность читать онлайн «Реймънд Фийст - Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Измяната
Убийците
Сълзата на боговете Изминали са девет години от битката при Сетанон, но Островното кралство е споходено от слуха, че на север отново се събира страховита армия…
Завърнал се направо от бойното поле Арута открива, че обстановката в Крондор е крайно неспокойна. Поредица от на пръв поглед несвързани помежду си убийства са предизвикали истинска паника в града, животът почти е замрял, сякаш някой е наложил полицейски час. Всяка сутрин из каналите и по тъмните улички биват открити обезобразени трупове, а слуховете говорят, че Шегаджийте са понесли тежък удар и вече не властват в подземния свят…
Капка в морето?
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…

Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Защото в мината се е завъдил Брак Нур, та ни трябва някой, който да го улови. Бихме могли или да я прокопаем отново, или да прогоним чудовището, но и за двете сме твърде малко на брой.

— Какво е Брак Нур? — попита Оуин. — Не съм чувал за такова същество.

— По-скоро е досадно, отколкото опасно — обясни Дубал. — Доста е глуповато, повечето се придържат към най-дълбоките галерии под планините. Има приблизително човешка форма, но прилича на ходеща купчина камъни. Това му е скритата опасност, момче. Не можеш го видя, преди да си го настъпил по палците. Движенията им са бавни и несигурни, но инак са яки и с един удар трошат човешки череп. Този, нашичкият, мисля, се появи след едно свличане, но каквато и да е причината, вече се опита да сгащи някои от моите момчета. Прогонихме го, но нямаме нито време, нито сили, за да се справим с него напълно. Ако ви е доскучало, мога да ви взема с мен, а помогнете ли да се отървем от него, ще ви възнаградя.

— Възнаграждение? — попита Локлир. — Тази мелодия винаги звучи приятно за ухото, само дето този път нямаме време. С радост бихме ви помогнали, но трябва да бързаме на юг.

Дубал се надигна.

— Разбирам, Свършим ли с прокопаването на тунелите, ще се заемем с онова чудовище. Аз ще ида да се изопна, че утре ще трябва да ставам раничко. Радвам се, че пак се видяхме, скуайър, макар и в подобна компания. — Той погледна изпод вежди Горат. — Сполука на всинца ви.

— И на теб, Дубал.

След като се нахрани, Локлир отиде да си поговори със съдържателя.

Ханджията носеше туника, скроена по кралска мода, а панталоните му бяха затъкнати във високите ботуши от телешка кожа. Освен това се беше заметнал с дебело вълнено наметало, макар че в странноприемницата бе доста горещо.

— Да, господине? — обърна се той към Локлир с осезаем акцент, който прозвуча чудновато в ушите му.

— Почести за вашия дом — отвърна Локлир на цурански.

Мъжът се усмихна и отвърна нещо неразбрано. Локлир на свой ред се засмя и сви рамене.

— Съжалявам, но това бяха всички цурански думи, които зная.

Усмивката на ханджията се разшири.

— И това не е малко — рече той. — Вие не сте от Ламут.

— Вярно. Научих малко от езика ви при Сетанон.

— Аха — възкликна ханджията и кимна в знак, че е разбрал. Никой от онези, които бяха ходили в Сетанон, не говореше за случилото се там, най-вече защото никой не го разбираше. В разгара на битката страхотен катаклизъм бе прогонил и двете армии, на нашествениците и защитниците, далеч от града. Блесналата зелена светлина и появата на нещо в небето, последвана от разрушаването на градския център, бе парализирала повечето от хората, а някои бяха оглушали. Никой не знаеше със сигурност какво се е случило, но хората смятаха, че става дума за магия с грандиозни мащаби. Говореше се, че магьосникът Пъг, приятел на принца, имал пръст в тази работа, но и това не бе потвърдено.

Скрит в едно мазе, Локлир бе пропуснал заключителната част на битката, но след това бе чул предостатъчно разкази на очевидци, за да нарисува сравнително точна картина в представите си. Съществуваше някаква особена връзка между всички оцелели след битката при Сетанон, независимо от месторождението им, защото рамо до рамо цурани, поданици на Кралството и дори кешийски войници бяха прогонили моределите и техните съюзници, таласъмите, обратно в Северните земи.

— Това, което казах — обясни ханджията, може да се преведе като: Почести и за вашия дом и добре дошли в странноприемница „При синьото колело“.

— Синьото колело? Това не беше ли една от вашите цурански партии?

На лицето на ханджията отново се появи широка усмивка и зъбите му блеснаха. Черните му очи святкаха на светлините на свещите.

— Вие знаете толкова много за нас! — рече той и протегна ръка, както бе обичаят в Кралството. — Аз съм Сумани — добави той. — Ако има нещо, с което мога да ви бъда от полза, само ми кажете.

Локлир разтърси десницата на ханджията и отвърна:

— Стая за тази нощ, след като приключим с вечерята. Утре отрано трябва да сме в замъка по работа.

Мъжът с телосложение на бивш борец кимна.

— Имаш късмет, приятелю. Предната вечер щях да изразя съжаление и да ти откажа засрамено. Всичко беше заето, но тази сутрин една доста голяма група освободи повечето от стаите. — Той бръкна под тезгяха и извади тежък железен ключ. — На родния ми свят това щеше да е цяло състояние, тук е само инструмент.

Локлир кимна, защото бе чувал колко са редки и ценни металите на Келеуан. Взе ключа и попита:

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете)»

Обсуждение, отзывы о книге «Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x