Артър Кларк - Спусъкът

— Въпросът е дали те ще започнат — завърши президентът.

— Какво искате да кажете? — попита генерал Муурман.

— Всички вие имате своите китайски аналози. Какво казват те на премиера си за нас? — рече Бреланд. — Китайците наблюдават Съединените щати с нашето техническо превъзходство, с нашето абсолютно доминиране на бойното поле, с нашите съюзници на прага им, с нашите свръхбезшумни подводници, които ужким не се крият около Курилските острови и в Беринговия пролив, с нашите свръхзвукови самолети, които ужким не са бомбардировачи, и може би се чувстват малко несигурни, малко неуверени в нашите намерения. Възможно е с радост да приемат шанса да престанат да хвърлят седемнайсет процента от брутния си национален продукт за оръжие и бомби.

Председателят се наведе напред и отпусна сключените си длани на масата.

— Не се обиждайте, господин президент, но се надявам, не искате да кажете, че принадлежите към оная школа на заблудени интернационалисти, които вярват, че хората навсякъде са еднакви и всички конфликти са резултат от недоразумения.

Не се обиждам, господин генерал — отвърна Бреланд. — Надявам се, не искате да кажете, че принадлежите към оня клуб на пристрастени към тестостерона мъжаги, които толкова обичат големите бързи играчки, че не могат да си представят живота без тях.

— Чакайте малко… — започна Джейкъбс.

— Не съм свършил, господин адмирал — остро го прекъсна президентът. — Факт е, че адски добре владеем играта по правилата от двайсети век. Но ако продължим да водим последната война, ще се окаже, че сме облечени в червено и маршируваме на открито, докато врагът ни поваля иззад дърветата. Някой тук иска ли да участва в съвременен вариант на битката при Ню Орлиънс — в ролята на англичаните?

— Господа, правилата на играта се променят — продължи той. — Всъщност вече са променени. Не сте длъжни да ги харесвате, но всички трябва да ги приемем. Знам, че преходът ще е мъчителен — но вярвам, че ако използваме опита, всеотдайността и таланта си, ще успеем и при новите правила. Само че трябва да проявим гъвкавост. Трябва да преодолеем собствените си склонности и да сме готови да променим представата си за успех. Това може да не означава техническо превъзходство и абсолютно доминиране на бойното поле. Това може да означава сто малки победи, които никой не забелязва, вместо една голяма, за която се пише цели сто години. Това може да означава нов вид конфликти и нов вид мир. И ако наистина сме гъвкави и имаме късмет, може да означава по-безопасна, по-разумна планета за всички нас.

— Ето какво очаквам от вас, господа — каза Бреланд и ги огледа един по един. — Очаквам да откриете пътя, който ще ни отведе дотам. Очаквам да измислите как да останем в безопасност, докато стигнем. Очаквам да приемете предизвикателството на най-тежката задача, която някой президент е възлагал на този Съвет — и най-желаната възможност, която съдбата някога е предлагала на тази страна.

— Вижте, ние няма да забравим, че имаме истински врагове, че алчността, жестокостта и омразата поддържат живота на злото в човешките сърца — въздъхна той.

— Но също така няма да забравим, че никога не е имало война, която е правила света по-добър — че даже „справедливите войни“ взимат ужасна цена в кръв и злато, в изгубени години и погубени животи. Ако има начин, по-добър начин, нека го открием ние. Наречете го заблуден идеализъм, ако щете, но аз го наричам упорито човешко съчувствие. И ако не успеете да намерите такова в себе си, значи сте забравили защо изобщо са ни трябвали оръжията.

— Имате ли други въпроси? Генерал Хоули? Генерал Муурман? — Той плъзна поглед по масата и потърси хората зад военните отличия, човешкото зад военния дълг.

— Само едно предложение — обади се генерал Бренън. — През годините военната лаборатория е изпитвала много алтернативни оръжия за спецчастите — въздушни пушки, електрошокови палки, различни оръжия, използвани в бойните изкуства, и така нататък. Сега тази информация, хм… сигурно си струва пак да я прегледаме.

Бреланд кимна.

— Включете го в списъка с нещата, които трябва да направим.

— Имам един въпрос — каза генерал Мадисън.

— Да?

Генералът дълго барабани с пръсти по масата и накрая попита:

— Останалите деветстотин Спусъка — какви са плановете ви за тях?

— Ами, признавам, че идеята да пратим по един във всяка лосанджелиска гимназия за един месец е много привлекателна — отвърна Бреланд. После сви рамене. — Но всъщност те ще чакат вашите предложения.