Артър Кларк - Спусъкът

— Защото има четиринайсетгодишен опит в работа е боеприпаси и експлозиви, а ние — не — отвърна Хортън. — Горди, ние сме взривили твоята кола — ти, аз, Лий и Бебето.

— Как? — попита Тейър.

Хортън и Броуиър се усмихнаха.

— Още не знаем, Лий. Тъкмо затова е време да се върнем на работа.

Първо трябваше да подпишат нови и още по-строги договори за пазене на тайна. После Броуиър и Хортън им пуснаха записа от среднощния експеримент и ги заведоха в лаборатория „Дейвисън“, за да им покажат промените.

Първата и най-очевидна промяна беше отсъствието на целия обект, включително гранитния пиедестал.

Построихме друга експериментална камера — каза Хортън и посочи новата метална врата и плексигласовото прозорче, вградено в отсрещната стена.

— Херметично затворени трийсетсантиметрови бронирани стени, петстотин литра водна изолация — прибави Макган. — Вчера ги изпитахме — почти никакъв звук и дим.

— Не искаме да смущаваме съседите — поясни Броуиър. — Колкото по-малко въпроси, толкова по-добре.

— В такъв случай, изглежда, че трябва да завъртим Бебето наопаки — каза Грийн. — Вече знаем, че трябва да внимаваме накъде го насочваме.

— Всъщност не го знаем. Това е първата ти задача — да установиш точния ефект. Пит ще ти осигури материали, които няма да изложат теб и лабораторията на опасност — каза Хортън. — Лий, твоята задача е да откриеш необходимите данни и да ги въведеш в Здрава ръка.

— Какви проби ще тестваме?

— Отначало повече боеприпаси — от всякакъв калибър. После най-различни експлозиви, от аматол до торпекс — отвърна Макган. — Всичко, което е включено в лицензите ми и което имам възможност да осигуря.

— А после целия „Наръчник по химия“ — рече Броуиър. — Трябва да видим точно кои съединения се поддават на ефекта — съвсем практическа необходимост при липсата на каквато и да било теоретична основа.

— И това е моята първа задача — каза Хортън. — Трябва да разберем какво става тук — защо онова, което е излязло от тази лаборатория, е предизвикало нещо, което естествената радиация не предизвиква.

— Нищо ли няма в справочната литература? — попита Тейър.

Хортън поклати глава.

— Търся цяла седмица и изглежда, че този ефект не е бил наблюдаван никога — или поне никой не съобщава за него. Така че започваме от нулата.

— Тогава ще ни трябват данни, за да имаш основа, на която да работиш. — Тейър въпросително погледна Броуиър. — Някой друг освен нас петимата знае ли на какво сме се натъкнали?

— Още не — отвърна директорът. — И това е моят проблем. Защото когато изберем шестия и споделим с него, светът ще започне да се променя. Не мога да намеря достатъчно силни думи, за да го подчертая — дискретността ще ни спечели необходимото време. Недискретността ще ни отнеме възможността да подготвим хода на събитията.

Това отрезви всички. Погледът му измери бремето, което бе стоварил на плещите им, и го намери за недостатъчно.

— Не се заблуждавайте — продължи той. — Когато откритието напусне тази стая, никой няма да е способен да контролира бъдещето. Ще се озовем в областта на политиката и психологията или на неразгадаемите особености на човешкия вид. Това откритие ще промени законите, управлявали света, откакто огнестрелното оръжие е заменило меча и копието. И ние няма да сме онези, които ще напишат тези закони. Ние ще сме само причината за тяхната необходимост. Няма връщане назад. Не ние сме избрали да поемем тази отговорност, но не можем да я отхвърлим. Онова, което можем да открием ние, неизбежно ще открият и други. С носталгия ще си спомняте този ден като един от последните, в които светът е бил подреден и познат. Вашите деца ще живеят в друга действителност. — Броуиър погледна апарата, после пак тях и мила усмивка смекчи тържественото му изражение. — Дано е по-добра.

През следващите няколко седмици ритъмът на живота в лаборатория „Дейвисън“ се ускори и в същото време външно остана измамно спокоен.