Джанет Еванович - Стефани Плъм или Г-ца 10%

— На улита „Тарк“.

Разказах му подробностите и отхвърлих предложението му да дойде у нас, за да дам показания. Не исках да рискувам случайно да се натъкне на Морели. Обещах му, че утре ще се отбия в участъка, за да попълня документите.

Взех си душ и вечерях със сладолед. На всеки десет минути поглеждах през прозореца, за да видя дали Морели не се е появил на паркинга. Бях оставила джипа в далечния ъгъл, където осветлението бе най-слабо. Ако успеех да оцелея през нощта, утре щях да закарам колата в сервиза на Ал и да го помоля да я оправи веднага. Нямах представа обаче как щях да платя.

Гледах телевизия до единадесет, после си легнах, като завлякох клетката на Рекс в спалнята, за да ми прави компания. Нямаше нито едно обаждане от Рамирес, нито пък следа от Морели. Не бях сигурна дали изпитвам облекчение или разочарование. Нямах представа дали Морели ме слуша и пази както се бяхме уговорили, затова си легнах със спрея, телефона и пистолета на нощното шкафче.

Телефонът ми звънна в шест и половина. Беше Морели.

— Време е да ставаш — каза той.

Погледнах часовника.

— Будиш ме посред нощ.

— Щеше да си будна от часове, ако ти се налагаше да спиш в нисан.

— Какво правиш в нисана?

— Дадох да боядисат буса в друг цвят и да му махнат антените. Успях да си намеря и нови номера. А междувременно симпатягите от сервиза ми дадоха кола на заем. Изчаках да се стъмни и паркирах на „Мейпъл“, точно зад паркинга ти.

— За да можеш да пазиш скъпоценното ми тяло?

— Най-вече не исках да пропусна да чуя как се събличаш. Какво беше това странно скърцане цяла нощ?

— Рекс се въртеше на колелото си.

— Мислех, че той живее в кухнята.

Не исках Морели да узнае колко уплашена и самотна се чувствах, затова го излъгах.

— Почистих мивката, а той не хареса миризмата на препарата, затова го донесох в спалнята.

Мълчанието продължи няколко минути.

— А тълкуванието е, че си била уплашена и самотна, затова си потърсила компанията на Рекс — каза Морели.

— Времената са трудни.

— Не е лъжа.

— Предполагам, че трябва да изчезнеш от Трентън преди Байърс да се върне.

— Мисля, че си права. Прекалено забележим съм в тази кола. Мога да си прибера буса в шест довечера и тогава ще се върна.

— Добре, ще се чуем по-късно.

— Разбрано, шефе.

Върнах се в леглото и два часа по-късно ме стресна алармата на джипа, която виеше свирепо на паркинга. Скочих от леглото и се втурнах към прозореца. Дръпнах завесите и видях как Морти Байърс разбива алармата на парченца с пистолета си.

— Байърс! — изревах през прозореца. — Какво правиш, по дяволите?

— Жена ми ме остави и взе форда.

— Е, и?

— Имам нужда от кола. Щях да взема под наем, но се сетих, че джипът на Морели си стои тук. Реших, че ще спестя малко пари, ако я използвам, докато открия Мона.

— Господи, Байърс, не можеш да нахлуеш на паркинга и просто да отвлечеш нечия кола. Това е кражба! Ти си проклет крадец на коли.

— Е, и?

— Откъде взе ключовете?

— От същото място като теб. От апартамента на Морели. Резервните ключове бяха в скрина му.

— Няма да се отървеш безнаказано.

— Какво ще направиш? Полицията ли ще повикаш?

— Господ ще те накаже.

— Да му го начукам на Господ — отвърна Байърс мило, после се настани зад волана и започна да наглася седалката си и радиостанциите.

Помислих си, че не съм виждала по-арогантно копеле. Не стига, че крадеше шибаната кола, ами и седеше и ми се перчеше с това. Грабнах спрея със сълзотворен газ, излетях през вратата и се втурнах надолу по стълбите. Бях боса, облечена само в къса нощница с Мики-Мауси по нея, но въобще не ми пукаше.

Тъкмо стъпвах на тротоара, когато Байърс завъртя ключа и настъпи педала. След част от секундата колата избухна с оглушителен трясък, а вратите излетяха в небето като фризбита. Заиграха буйни пламъци, които обгърнаха в миг черокито и го превърнаха в яркожълта огнена топка.

Бях толкова зашеметена, че не можех да помръдна. Стоях с отворена уста и гледах невярващо. Части от покрива и калниците на джипа промениха траекторията си и изтропаха на земята.

В далечината завиха сирени, а от кооперацията се изсипаха всички наематели, застанаха до мен и се вторачиха в горящия джип. Облаци черен дим се понесоха към синьото утринно небе, свирепа жега опърли лицето ми.

Нямаше никаква възможност Морти Байърс да бъде спасен. Дори и да бях реагирала мигновено, не можех да го извадя от колата. А и вероятно бе умрял още от взрива, а не от пожара. Помислих си, че шансовете това да е нещастен случай са минимални. А шансовете взривът да е бил предназначен за мен бяха огромни.