Джанет Еванович - Стефани Плъм или Г-ца 10%

Изкарах шевито от паркинга и потеглих направо към Вини. Намерих място за паркиране на ъгъла на „Хамилтън“ и „Олдън“, извадих ключа и зачаках колата да спре да се тресе. Изрекох кратка молитва да не бъда забелязана от някой, когото познавам, отворих вратата и забързах към офиса. Синьо-белият надпис над вратата гласеше: „Компания за съдебни гаранции Винсънт Плъм“. С по-малки букви бе изписана рекламата за двадесет и четири часово обслужване из цялата страна. Удобно настанена между химическо чистене „Нежна грижа“ и деликатесния магазин на Фиорели, „Винсънт Плъм“ се грижеше за дребни семейни проблеми — скандали, хулиганско поведение, кражби на коли, шофиране в пияно състояние и кражби от магазини. Офисът беше малък и грозен. Състоеше се от две стаи с евтина ламперия и овехтял мокет в ръждивочервено. До едната стена в чакалнята бе притиснато модерно датско канапе, тапицирано със синя изкуствена кожа. Ъгълът бе зает от метално бюро в кафяво и черно, върху което стояха компютър и телефон с безброй линии.

Зад бюрото седеше секретарката на Вини и ровеше из купчина папки.

— Да? — вдигна глава тя, когато влязох.

— Аз съм Стефани Плъм. Идвам да се видя с братовчед ми Вини.

— Стефани Плъм! — извика тя. — Аз съм Кони Росоли. Ти беше съученичка на Тина, малката ми сестра. Господи, надявам се, че не ти трябват пари за гаранция.

Най-после я познах. По-старата версия на Тина. По-широка талия, по-едро лице. Огромна тупирана черна коса, безукорна маслинена кожа и лек мустак.

— Трябват ми пари, но не за гаранция — обясних на Кони. — Чух, че Вини си търси деловодителка.

— Мястото тъкмо се зае, но честно казано, не си изпуснала нищо. Скапана работа. Минимална заплата, а трябва цял ден да се гъзиш и да ровиш из папки. Според мен, ако трябва да го правиш, можеш да намериш нещо доста по-добре платено. Разбираш какво имам предвид.

— Последния път го правих преди две години. Търсех си контактната леща.

— Виж, ако наистина имаш нужда от работа, защо не накараш Вини да ти възложи издирванията? Добрите пари са там.

— Колко пари?

— Десет процента от гаранцията.

Кони извади една папка от горното чекмедже на бюрото.

— Този случай е от вчера. Гаранцията е сто хиляди долара, а човекът не се явил в съда. Ако го намериш и го доведеш, ще получиш десет бона.

Облегнах се на бюрото, за да запазя равновесие.

— Десет хиляди долара само за това, че съм намерила някакъв тип? Каква е уловката?

— Понякога тези типове не искат да бъдат намерени и започват да стрелят по теб. Но това се случва адски рядко — спокойно ми обясни Кони и отвори папката. — Този вчерашният е местен. Морти Байърс започна да го издирва, така че част от основната работа вече е свършена. Ще разполагаш със снимки и всичко останало.

— Какво е станало с Морти Байърс?

— Апандисит. В единадесет и половина снощи. В момента е в „Свети Франсис“ с катетър и тръби в носа.

Не исках да пожелавам повече неприятности на Морти Байърс, но идеята да заема мястото му започваше да ме вълнува. Парите бяха адски съблазнителни, а и титлата „агент по залавяне на обвиняеми“ си я биваше. От друга страна обаче ловенето на престъпници изглеждаше страшничко, а аз съм заклето шубе, когато трябва да рискувам някоя от частите на тялото си.

— Предполагам, че няма да ти е трудно да намериш този тип — продължи да ме изкушава Кони. — Можеш да поговориш с майка му. А ако играта загрубее, може да изчезнеш. Какво губиш?

Само живота си.

— Не знам. Тази част със стрелбата никак не ми хареса.

— А бе това си е все едно да шофираш из улиците на Джърси — утеши ме Кони. — Свиква се. Според мен самият живот в Ню Джърси е предизвикателство. Я виж всички токсични отпадъци, огромните тирове и въоръжените шизофреници. Имам предвид, какво пък толкова, ако още един идиот реши да стреля по теб?

Това общо взето отговаряше на моята философия. А десетте бона бяха дяволски съблазнителни. Щях да успея да платя на кредиторите си и да си оправя живота.

— Добре — казах. — Ще го направя.

— Но първо трябва да поговориш с Вини — каза Кони, завъртя стола си към кабинета на Вини и кресна: — Хей, Вини! Имаш новопостъпил.

Вини беше на четиридесет и пет години и метър и седемдесет с подложките в обувките. Имаше слабото, стегнато тяло на пор. Носеше обувки с остри върхове, падаше си по жени с големи цици и тъмнокожи млади мъже и шофираше кадилак севил.

— Стеф иска да се захване с издирване на престъпници — съобщи му Кони.