Ан Мейдър - Сляпа страст

— Да — въздъхна Хелън. — Трябва да ти призная, че тогава те излъгах. Не живеех сама. Все още бях при родителите ми.

— Разбирам. Затова бе толкова нещастна, когато предложих да пием кафе.

— Спомняш ли си? — попита Хелън и откопча едно копче на ризата му, като притисна устни към шията му. — Е, бях… само на шестнайсет.

— На колко? — Рийд бе искрено изненадан. — Господи! Защо не ми каза?

— За да избегна точно тази реакция. — Тя откопча още едно копче и продължи да целува гърдите му. — Знам, изглеждах по-възрастна и исках да си мислиш, че е така. Ти ме накара да се чувствам… жена. Харесваше ми — усмихна се тя.

— Но само на шестнайсет! Боже мой, мога да си представя какво са помислили родителите ти за мен!

— Не им казах кой е бащата на Алекса — отвърна Хелън. — Всъщност дълги години пазих тайната. Знаех, че татко ще се опита да те открие, а аз не исках.

— Защо?

— О, Господи, не знам. Не исках да се чувстваш отговорен. Освен това предполагах, че си женен…

— Боже мой!

— … и не можех да го понеса.

— Хелън! — Той я взе в прегръдката си. — Ако знаех… Трябваше да бъда отговорен. Вината беше моя. Единственото ми извинение е, че не само сакето ме опияни.

Хелън обви ръце около шията му.

— Вече няма значение.

— Има. Освен факта, че е трябвало да отгледаш Алекса сама, съм пропуснал първите девет години от живота на собствената си дъщеря.

— Е, можем да имаме и друго бебе — каза тихо Хелън. — Сигурна съм, че Алекса ще бъде очарована.

— Наистина ли? Чудя се как ще реагира на факта, че вече има двама родители. Дано не е много объркана от това, че аз съм татко й, а не Джон.

— Да… Ще бъде голяма изненада за нея. Бях й казала, че си мъртъв. Изглеждаше ми най-лесно.

— Разбирам. По-добре, отколкото ако й беше казала, че съм ви изоставил. Знаеш ли, мисля, че Джон ми направи голяма услуга.

— Как така? — Хелън потръпна, защото той плъзна ръце по тялото й и я притисна към себе си.

— Той явно се сприятелил е Алекса. А на нея може би ще й хареса идеята да му е сестра.

— Той ще ме намрази. Особено когато разбере всичко.

— Мисля, че вече знае — каза Рийд, без да откъсва поглед от гърдите й под пуловера. — Нали ти казах, че ми даде адреса ти. Когато свърза факта, че сме били заедно преди десет години и това, че ни видя оня следобед… Той не е глупак, Хелън. И освен това знаеше, че не спиш, с когото ти падне.

— С Джон нямахме такива отношения.

— Сега това няма значение. Важното е, че сме заедно.

След време Хелън си помисли, че много предвидливо не бе смазала вратата между спалнята и хола. Без нейното предупредително скърцане двамата с Рийд нямаше да разберат, че вече не са сами.

— Не мога да спя, мамо — започна детето, но видя Рийд и млъкна. — Ти какво правиш тук? — попита, гледайки втренчено. Явно не бе много очарована. С нощничката си на райета и разрошени руси къдрици имаше нацупен вид.

— С майка ти трябваше да поговорим — отговори Рийд. — Извинявай, ако те събудихме, но ние се познаваме много, много отдавна и имаме да си кажем куп неща.

— Не сте ме събудили. Защо не ми каза, че ще дойде? — обърна се детето към майка си.

— Грешката е моя — отново отговори Рийд. — Аз не я предупредих, че ще се върна.

Алекса го изгледа подозрително и пак погледна майка си.

— А ти кога ще си лягаш? Вече е много късно.

— Знам, но както каза бащата на Джон, имаме много неща да си кажем.

— Главно за теб — рече Рийд и стана.

— За мен ли? — Отначало бе изненадана, а после се сети за случилото се следобед и се уплаши. — Не съм направила нищо лошо.

— Така е. Нека ти обясня. Бях изненадан, като те видях. Не знаех, че си толкова… хубава. Нито че си толкова голяма.

— Не съм хубава!

— Аз мисля, че си хубава. И много умна. Позна, че съм бащата на Джон.

Алекса се замисли.

— Хубава ли съм наистина, мамо?

— Съвсем наистина — отговори Рийд. — А утре тримата ще излезем и ще ти купим най-красивата рокля, която намерим. А после ще обядваме в моя хотел. Искаш ли?

Детето се поколеба, погледна несигурно майка си и попита:

— Може ли?

Хелън едва потисна сълзите си. Дъщеря й не бе свикнала на разкош.

— Ако искаш.

— О, да, много искам — отвърна Алекса и се усмихна на баща си.

Засега всичко върви добре, помисли си Хелън, като почувства, че той стиска ръката й. Едва ли си въобразява, че роклята и обяда ще решат всички проблеми. Предстоеше да извървят заедно дълъг път. Но времето бе тяхно. И те щяха да се справят. Трябваше.

Няколко месеца по-късно Хелън влезе в банята. Рийд лежеше във ваната. Сребристорусата му коса бе мокра и разрошена. Беше невероятно привлекателен. След сватбата им малко понапълня и напрегнатото изражение изчезна от лицето му.