Ан Мейдър - Сляпа страст

Но трябваше да внимават за Алекса, която можеше да се събуди, да влезе и да ги изненада. И макар да копнееше дъщеря й да види майка си и баща си най-сетне заедно, мисълта да ги завари полуголи на канапето бе достатъчна, за да я накара да отблъсне Рийд.

— Добре, знам — прошепна той. — Не можем да се любим тук. Само ми дай минута да се съвзема. Духът е силен, но плътта слаба.

— Мога да го почувствам. — Тя се притисна към него, само за да се порадва на доказателството, че е желана. — Ще направя кафе, искаш ли? — предложи и тръгна към кухнята.

— Добра идея — отвърна той и се отпусна на канапето. — За мен черно и за предпочитане без кофеин. Не мога да поема повече възбудителни.

Когато Хелън се върна, очите му бяха затворени. Помисли, че спи.

Но Рийд потупа мястото до себе си.

— Седни. — Тя се подчини, а той хвана ръката й и я целуна. — Само за да се убедя, че те има. Че си жива и истинска. Знаеш ли колко те желая, сега, точно в този момент? — Целуна всеки пръст поотделно. Сетне захапа малкото й пръстче и се усмихна на протеста й. — Заслужаваш си го! Прекара ме през ада!

— Не беше само моя грешката! — отвърна Хелън. — Ти ме остави да си тръгна, без да разбера какво смяташ да правиш!

— Смятах, че след срещата ни на скалите, ти стана ясно — тъжно отвърна Рийд.

— Мислех, че е… само сексуално привличане.

— Така е. Но и много, много повече. Трябва да питаш Вий. Оставих я без съмнения относно чувствата ми към теб.

— Имаш предвид Виктория? Какво искаш да кажеш?

— Ами… трябва да ти призная, че след вашето заминаване, се напих здравата. Казах й, че е виновна за всичко, скъсах някои от проклетите й картини и ги хвърлих в пролива.

— Не! — Хелън бе ужасена.

— Напротив! Всъщност ако не бе толкова притеснена за Стайлс, който замина за Ню Йорк, сигурно щеше да повика полиция да ме арестува.

— Нима?

— Е, можеше да опита. Тя ме обяви за глупак и отлетя за Ню Йорк.

— Върна ли се?

— О, да — направи изразителна гримаса Рийд. — След няколко дни заедно със Стайлс. Но той има намерение да се премести в Щатите и Вий вече умува къде да си купи къща.

— Наистина ли ще напусне Палмърс Саунд?

— Аха. Не е толкова глупава. Все още може да чете между редовете.

— Заради мен ли? — навлажни устни Хелън.

— Заради теб. Най-големият удар в живота ми бе, когато ти си тръгна. Тя разбра. Предполагам се е досетила, че е само въпрос на време да те последвам.

— А, Джон… Той какво каза?

— Кога? Днес? Или тогава?

— Тогава.

— Даде ми да разбера, че изгаряш от нетърпение да си отидеш.

— Така беше. — Хелън искаше да бъде честна, колкото и болезнено да беше. — След всичко, което се случи, исках само да се махна.

— Защо? — Рийд погали косата й. — Не те ли интересуваше какво ще си помисля, когато си тръгнеш с Джон?

— Интересуваше ме. Но имам гордост. Или поне имах — добави тъжно. — Мислех, че само ме желаеш.

Очите му потъмняха.

— Желаех те.

— Сексуално, нали?

— Именно.

Доловила закачката, Хелън се усмихна.

— Освен това исках да бъда далеч от теб. Знаех, че ако остана, ще бъде само въпрос на време преди… преди…

— Продължавай — настоя той.

— Знаеш какво. Ти ме желаеше и…

— И ти се страхуваше, че ще се опитам да те любя?

— Не. Страхувах се, че ще ти позволя. А трябваше да мисля за Алекса.

— Аха. — Рийд се протегна и взе кафето си. — Моята дъщеря! Господи! Все още не мога да повярвам!

— Но… вярваш, нали? — трепна Хелън.

Той я изгледа странно, остави чашата си и притегли младата жена към себе си.

— Никога не ме питай за това — каза нежно, като прекара пръсти по устните й. — Не вярвам, че е моя. Аз го знам. И ми се ще да бях положил повече усилия през последните десет години, за да ви открия.

— И на мен.

— Аз също имам гордост — изведнъж рече Рийд.

— Какво искаш да кажеш?

— Тогава ти напусна хотела без едно довиждане дори. Когато се върнах в Лондон и открих, че не работиш в бара, започнах да се чудя дали не е заради мен.

— Така беше.

— Знам. — Той направи смешна гримаса. — Но шегата настрана, не ми беше никак забавно. Чувствах се ужасно. Отговорен, виновен. Исках да те видя. Исках да бъда с теб. Но — той въздъхна — теб те нямаше и аз реших, че вероятно така е най-добре. Ти бе прекалено млада за мен. А аз бях прекалено циничен по онова време.

— Заради Даяна ли? — попита Хелън.

— Разкажи ми за теб — смени темата Рийд. — Как се справи? Сигурно си се върнала у дома? Жената, която доведе Алекса днес следобед беше майка ти, нали?