Роберт Хюлик - Подареният ден (Амстердамска загадка)

Майкъл не се занимава нито с бели робини, нито с контрабанда на наркотици. Сигурен съм, че наистина е жиголо и както ми каза, от време на време задига по някоя брошка. Фигел го е привлякъл, защото се чувства като риба във вода в западноевропейските столици и курорти и може да го свърже с нужните хора. В отплата за услугите Фигел му е обещал да го заведе в Египет, където да му осигури нов паспорт и самоличност.

Сега вече всичко ми е ясно. Дори и онова, което се случи на корабчето. Професионалният убиец Мохтар е загубил самообладание, след като се е наложило да убие човека, от когото тайно се е възхищавал. В беса си е решил да пречука всеки, който му се мерне, и най-напред мен. Фигел е искал да му попречи и Мохтар го е убил. Не вярвам Мохтар и Фигел да са се застреляли едновременно. Мигел явно си е припомнил някое долнопробно романче или филм. Мисля, че Мигел е влязъл непосредствено след Фигел, а не след време, както ми каза. Тази част от версията му сериозно куца, защото кой го е грижа как ще паркира на безлюден кей посред нощ? Мигел е присъствал, когато Мохтар е застрелял Фигел, и на свой ред го е застрелял, преди Мохтар да убие и него на място. Мигел не е убиец, застрелял е Мохтар при самоотбрана. След като е убил Мохтар, си е дал сметка, че пратката наркотици, равняваща се на малко състояние, само чака някой да я вземе, а той вече е единственият останал жив. През цялото време е знаел, че дрогата е в табакерата за пури, и затова изигра цялата сцена, когато я извади от джоба на Фигел. В онзи момент единствената му цел са били пурите на Фигел. Не вярвам Мигел умишлено да е убил Мохтар и Фигел, за да сложи ръка на цялата пратка. Но полицаите ще си помислят тъкмо това, след като проследят делата на Фигел и открият, че той не е търгувал с жени, а с наркотици. Затова Мигел толкова държеше аз да им разкажа моята версия. И се е погрижил фактите да я потвърдят, пъхайки в ръката на всеки съответния пистолет, изстрелял съответните куршуми. Имал е време да нагласи всичко, докато аз лежах полузашеметен с лице към стената.

Само че сега полицаите ще спипат Мигел в убежището му. Както ми каза, гласеше се да им се обади след три-четири часа, намекна, че ще напусне с колата на Фигел Холандия и ще им звънне някъде от границата. Но това беше прах в очите. За какво му е да напуска Холандия с четирите скъпоценни кутии? Международният пазар за наркотици е стройно организиран и да напусне Холандия, за него би означавало някой от европейските агенти на шейха да се лепне по петите му, да не говорим за френската полиция. „Джибути“, естествено, е вън от играта, защото този прекрасен кораб принадлежи на шейха. В Амстердам човек може да се крие успешно, стига да има пари и да знае езика. Като му дойде времето, Мигел ще се свърже с агент на някой от съперниците на шейха, за да пласира стоката и след това да офейка.

Мигел е голям хитрец. Знае точно колко истина да вметне, за да звучат лъжите му убедително. Току-виж успял да убеди полицаите, че не е знаел за скрития в пурите наркотик. У него са и документите на Фигел, и бележникът на Ахмад, така че ще може да предостави на полицаите дълъг списък от извънредно интересни имена и адреси, за което те, разбира се, ще му бъдат благодарни. Ще им разкаже надълго и нашироко някаква история, като добре внимава да не спомене корабчето, Евелин или мен. Пансионът му не е далеч, така че сигурно е чул експлозията и е отишъл да види какво е станало. Ще реши, че съм загинал и че той е виновен за смъртта ми. И дума няма да обели за мен, защото е хитър мошеник. Това, че Евелин го е изненадала, когато се е върнал на „Абел“ 53 само за да вземе пури, каквито не пуши, и че Евелин спомена това пред мен, е просто лош късмет за него. Може и да успее да се отдаде на самотен риболов в залива Сейнт Джордж или край Неапол. Само да не пипа скъпоценностите на попрезрелите си изгори и склонното му към погрешни стъпки сърце да не го подведе.

Някъде пред мен над смълчаната улица се извисяват гласове. Двама пияни се препират с шофьор на такси под улична лампа. Когато се приближавам с отмерена крачка, чувам, че моторът работи. Давам знак на шофьора и се качвам в колата. Потегляме и оставяме двамата пияници на бордюра, които продължават да сипят гръмки псувни, но без особено въодушевление. Докато завиваме, шофьорът казва:

— Добре де, напили се… И аз обичам да се почерпя, когато не съм на работа. Ама не понасям да ме ругаят. Кой номер казахте?

Повтарям номера и той ме откарва у дома.