Ким Робинсън - Айсхендж

— Би било изключително опасно — напомни Хана.

— Щели са да ги свалят на секундата — възразих и аз. — Бунтовниците не биха поели толкова безнадежден риск.

Моите сътрудници стояха пред мен и се мусеха, сякаш аз им бях виновен, че не успяват да измислят нищо разумно. Все пак идеята за бягство през Копиевидния каньон не беше толкова лоша.

— Няма съмнение, че са били заловени, екзекутирани, а труповете — откарани на друго място — заявих непреклонно.

Радиални разломи — напреженията в кората, причинени от образуването на Тарсис, довели до появата на обширна система от разломи в терените около него.

Дойде време пак да се отбия при своя геронтолог, така че се погрижих да ми бъде разрешено от Сатарвал и от университета. Отидох с кола до крайната спирка на влаковете в Копратес и оттам се отправих към Александрия. Бях в клиниката още рано сутринта.

Прегледите се проточиха през целия ден. Прекарах и обичайния час в чакалнята пред кабинета на доктор Лейърд — зяпах разсеяно все същите стари снимки на спътниците на Юпитер. Когато влязох при доктора, поздравихме се и той веднага започна по същество. Накара ме да се съблека и да застана пред неговите машини. Пиех разни течности, изправях се пред най-различни камери, после ми инжектираха нещо и ме вързаха неподвижно на манипулационната маса, а всевъзможни сонди проникнаха в тялото ми. Частички от мен — кръв, урина, изпражнения, слюнка, мускулна тъкан, кожа, кости и така нататък — бяха отнесени за изследване. После доктор Лейърд започна да ме опипва, мушка и почуква с пръсти. Първобитен метод да прегледаш пациент, но според него и това беше необходимо. Докато получи резултатите от изследванията, той мачкаше кожата ми на различни места и задаваше въпроси.

— Как е онова сухожилие в коляното?

— Зле. Тази година наболява повече.

— Хъм… Е, знаеш, че винаги можем да го махнем. Но бих те посъветвал да изчакаш още някоя и друга година.

— Ще изчакам.

— А как си с настроението напоследък?

Естествено, отказах да отговоря на толкова безочлив въпрос. Но докато той продължаваше да ме мушка с пръсти и да оглежда кожата ми като същински ботаник-генинженер, проверяващ свойствата на нов хибрид (това странно растение дали ще оцелее на Марс, господин Учен?), казах си: „Защо пък не?“ И когато проверяват жизнеспособността на растението, искат да знаят дали цъфти.

— Ту нагоре, ту надолу. — Какъв ли е научният им жаргон за такива състояния? — Не мога да го овладея. Чувствам се потиснат. Тревожа се, че може съвсем да загубя контрол и да изпадна в паника. Понякога предусещам как ми остава само крачка до това… и за да се предпазя, прекалявам с работата. Не знам. Обезсърчен съм…

Влезе сестрата с готовите снимки и прекъсна признанията ми. Но доктор Лейърд не се подразни. Зае се с резултатите. Без да вдига глава, той проточи замислено:

— Няма никакви физиологични признаци за притъпяване на възприятията ти. На твое място не бих се безпокоил.

Искаше ми се да му възразя, че с мен става нещо по-лошо от притъпяване на възприятията. Всъщност вече откривах пълна липса на чувства у себе си. Непоклатимо равнодушие. Никакво натрупване на нови спомени. Емоционална смърт.

— Сърцето ти е леко увеличено. По колко време прекарваш в центрофугата?

— Изобщо не се натоварвам.

— Меко казано, проявяваш небрежност. — Лейърд ме изгледа недоволно. — Знаеш, че хората не са приспособени към това слабо притегляне. Можем да те подложим на пълната програма за засилване на имунната система и правилното клетъчно деление, а ти да провалиш усилията ни с това нехайство. Както виждам, кожата на лицето ти е силно набръчкана, забелязва се и недостиг на калций в костите ти…

Той продължи с обичайното тягостно изброяване на смущенията в моя организъм. Свърши чак след десет минути. После се захвана да пише рецепти и да съставя „пълната програма“, която трябваше да ме избави от болежките. Сякаш говореше пред мен за състоянието на друг човек. Изписа почти цялата пачка листове пред себе си, а през следващия половин час обясняваше как ще ми въздействат тези лекарства и по каква схема да ги използвам. Ацетилхолинови стимулатори, нов еквивалент на вазопресина. Бяха нещо ново, значи все пак бе чул оплакванията ми.

— Сега за възпаленото сухожилие. Нека опитаме с… — Избълва име на лекарство, от което разбрах не повече, отколкото от някоя отвара на вещици. — И помни — грижи се за себе си, за да дадеш шанс на безграничната способност на организма да се възстановява. Замисли се за това. Ако ти не внимаваш, нищо друго няма да ти помогне. — Дружеско ръкостискане. — Ще се видим следващата година.