Ким Робинсън - Айсхендж

Появи се Суон и ме помоли да се върна в командната кабина. Докато се изкачвах по шахтата — този път беше изкачване, — ме порази необичайната тишина. Повечето системи бяха изключени. Трите кораба се бяха превърнали в инертни обекти спрямо външния свят.

Айлин беше извикала на големия обзорен екран дисплей, който отразяваше положението на нашите два кораба, очертанията на астероида, гледан от първоначалната ни позиция, и трите полицейски кораба. Те все още се намираха извън обсега на нашите радари и местоположението им беше определено въз основа на данните на нашите наблюдатели от повърхността на астероида — хората в скафандри, които се криеха зад скалите като някогашните земни разузнавачи. Командната кабина отново беше пълна с хора.

Чакахме, вгледани в зеления екран с неговите менящи се пурпурни линии и точки. Програмистите и Джон Дансър все още разработваха нашите маневри. Останалите седяхме и наблюдавахме.

— Хванах ги с бинокъла — долетя съобщението на един от наблюдателите. — На около десет градуса над хоризонта спрямо мен, вертикално деветдесет и пет — сто.

— Кажи му да насочи струята от скафандъра си към повърхността — нареди Давидов.

Въжетата започнаха да ни теглят около астероида с доста бързо темпо. Върху зеления компютърен екран ние бяхме близо до центъра — два пурпурночервени квадрата. Контурът на астероидния пояс се измести надолу и малките червени кръгчета на полицейските кораби бавно започнаха да нарастват по посока на горната му част. Ако прекосяха контура, те щяха да се озоват в нашето небе. Един от тях със сигурност щеше да го направи. Айлин въведе в програмата очертанията на малък скалист астероид, следващ Хилда, който щеше да застане между нас и този кораб — поне замалко.

Поглеждайки навън през широкия пластилов прозорец на командната кабина, можехме да видим въртенето на Хилда до нас и дъното на звездолета точно над главите ни, а зад него — обсипаната със звезди небесна пустош. Това, което ставаше на екрана, можеше да бъде и филм, военна игра или абстрактно изкуство — ние имахме същата възможност да видим полицейските кораби, както и те нас. Абстрактно изкуство — и естетиката в него беше всички точки да се задържат вътре в неправилния овал…

Тихите гласове на наблюдателите ни докладваха за положението, а отвътре Айлин предаваше съобщения към астероида. Малките червени точици танцуваха по екрана.

С полицейския кораб под нас беше лесно. Щеше да ни подмине, докато се придвижваме нагоре и в кръг около астероида, придържайки се зад него, така че корабът нямаше да ни забележи. Същото беше и с онзи отдясно, само полето на действие беше по-малко. Щяхме да се озовем точно под линията на неговия кръгозор. Това щеше да ни остави малко над хоризонта за третия кораб в продължение на няколко минути. Точно тук беше проблемът — но през това време по-малкият астероид, чийто диаметър беше не повече от два километра, щеше да премине между нас и кораба. Надявахме се, докато той ни подмине, да се озовем над хоризонта на Хилда и извън полезрението на всичките три кораба.

Всички гледахме екрана. Хвърлих поглед към Давидов. Той се взираше безстрастно в дисплея с особен поглед, в който се четеше примирение.

Третият кораб достигна хоризонта на Хилда зад по-малката скала. Давидов се наведе напред.

— Трети пост, теглете ни към вас — произнесе той в микрофона, без да се интересува от програмата. Айлин се опита да протестира, но той не й обърна внимание. — Можем да икономисаме малко място от онази страна.

Давидов се съсредоточи върху екрана.

— Саймън, кажи ни, щом ги видиш — нареди той в микрофона. Представих си Саймън, прострян върху повърхността на астероида…

— Казва, че ги вижда — долетя гласът на наблюдателя.

— Теглете към първи пост колкото е възможно по-бързо — реши Давидов.

Дребното изображение на третия кораб пълзеше към линията, маркираща малкия астероид. То я достигна — беше вече на нашия хоризонт, а детекторите му бяха малко над или под него, кой би могъл да каже?

— Дърпайте! — шепнеше Давидов. — Дърпайте!

Помислих си, че в този момент би трябвало да прозвучи сигналът за тревога…

След не повече от две минути точката, бележеща третия кораб, се плъзна надолу под хоризонта на астероида, после отново се скри зад Хилда. Сега тя ни скриваше от всичките три кораба.

Но можеше да са ни забелязали през тези две минути.

Саймън продължаваше да ни докладва и всички в командната кабина слушаха със затаен дъх.