Лео Таксил - Забавна Библия

Лесно е да се разбере, че богословите, които прославят Даниил като един от най-великите пророци, всякак се мъчат да го предпазят от обвинения в лъжливо хвалене. Инак, ако тоя еврейски писател е излъгал, като е разказвал за събития, в които уж бил едно от главните действуващи лица, на него не бива да се вярва и там, дето той говори за бъдещи събития. А тъй като тия „пророчества“ се отнасят за Христос и за неговата църква и имат грамадно значение за християнството, предсказано уж от Даниил, не трябва, разбира се, Даниил в никакъв случай да не бъде изобличен в лъжа. Ето защо християнските богослови излизат от кожата си в желанието си да докажат, че в последния ден на царуването на макар неизвестния там Валтасар, син на Навуходоносор, Вавилон бил превзет от Дарий мидийски, които действувал за сметка на Кир и бил облечен веднага с власт над халдейското царство.

Но тук има нещо съдбоносно: еврейските свещенослужители, увлечени от хвалби и неудържима бъбривост, мислели да пишат само за низшите слоеве на еврейския народ, за невежите си съплеменници, неспособни да спорят с левитите за историческите данни. По такъв начин били измислени легендите за Олоферн, Валтасар и другите епизоди от тоя жанр, много лъстиви за честолюбието на евреите, пострадали толкова от жестокостта на многобройни и разнообразни поробители. С легендите за героизма на Иудит, за възвисяването на какви ли не Данииловци и Естирки те гъделичкали приятно националната жилка, давайки нещо като утеха на нещастните победени, които най-сетне излезли от плен и робство. Тогава именно са били написани тия безсмислено-фантастични книги, защото никой не е предполагал, че ще дойде ден, когато това натрупване на лъжи ще рухне напълно и ще се открие целият цинизъм на расоносците от всички времена и религии.

Последният аргумент на богословите, от който те се ползват за защита на Даниил от обвиненията в лъжа относно Дарий и Кир, в действителност не е по-здрав, отколкото всичките им други хипотези. Дарий не бил син на цар, а произлизал от един персийски владетел, на име Хистасп; следователно той не е бил син на Асуир, а самият Асуир е още един мним цар, измислен от Библията като цар на Персия и Мидия, оженил се за еврейката Естир. Дарий не бил от мидийски род. Наопаки, след смъртта на Кир, който установил персийското владичество в новото царство, мидийските влъхви се възползвали от експедицията на Камбиз в Египет, за да се опитат да завземат властта. Това им се удава благодарение на лъже-Смердиз. Но тъкмо за отстраняване влиянието на мидийската раса персийските владетели вдигнали бунт, избили влъхвите и привържениците им и предали короната на Дарий, сина на Хистасп, роден персиец. Най-сетне Дарий никога не е имал отделно царство във Вавилон: той получил короната като законен наследник на Кир и Камбиз, за да бъде вожд на великата персийска империя, цар на Персия, Мидия, Лидия, Халдея и Египет.

След забавната история с Валтасар Даниил разказва ( гл. 6 ), че Дарий разделил халдейското си царство на сто и двадесет сатрапни и поставил над сто и двадесетте сатрапи трима губернатори. Даниил бил уж най-важният от тримата; другите губернатори и сто и двадесетте сатрапи, завиждайки на тоя грамаден авторитет на евреина, почнали да замислят да го убият. По тяхно предложение Дарий заповядал в продължение на тридесет дни да му се въздават божествени почести ( Даниил, гл. 6, ст. 7 ). Даниил, разбира се, не се съобразил с тоя декрет и продължавал да възнася молитви на своя бог. Но когато Дарий получил донос срещу своя пръв министър, към когото изпитвал най-добри чувства, той разбрал, че съветниците са му поставили клопка. Ала царската дума е била казана и за да не я наруши, той заповядал да хвърлят Даниил в ров с лъвове. Във всеки случай, макар и да вярвал благочестиво в бога на своята страна, Дарий изпитвал също известно благоволение и към еврейския бог.

„Тогава царят заповяда и доведоха Даниила, и го хвърлиха в лъвовата яма… И донесоха камък, та сложиха върху отвора на ямата, и царят го запечата със своя пръстен и с пръстена на велможите си, за да не се промени нищо в разпоредбата за Даниила…

А на сутринта царят стана в зори и бързо се упъти към лъвовата яма. И като приближи до ямата, с жален глас извика Даниила: Данииле, рабе на бога живи! Твоят бог, комуто неизменно служиш, можа ли да те избави от лъвовете? Тогава Даниил отговори на царя: Царю, жив да си вовеки! Моят бог проводи своя ангел и затвори устата на лъвовете и те ме не повредиха, защото аз излязох пред него чист, па и пред тебе, царю, не съм извършил престъпление.