Лео Таксил - Забавна Библия

Тълкувайки съня, Даниил казал, че златната глава — това е сам Навуходоносор. А след Навуходоносор ще се въздигне сребърно царство, по-малко; след това ще дойде трето царство, медно; на четвърто място ще има грамадно царство, наполовина желязно, наполовина от глина, т.е. наполовина силно, наполовина слабо. И тогава бог ще въздигне пето царство, което ще разбие и унищожи всички други. Това, петото, ще се установи навеки. Съвсем слисан от тая дълбока мъдрост, Навуходоносор паднал по очите си пред младия Даниил, обсипал го с подаръци и го назначил за губернатор на една от вавилонските провинции. Така поне говори Библията, макар че археолозите не са намерили нищо подобно в асирийските надписи.

След известно време Навуходоносор издигнал в голо поле, във вавилонската провинция Деир, златен истукан, висок шестдесет лакти и широк шест, и събрал в деня на освещаването му всички сатрапи, старейшини, военачалници, управители, съветници и прочее. На известно разстояние от истукана той построил грамадна пещ, която горяла с огън. Вестител съобщил от името на царя, че който не падне по очите си пред златния истукан, ще бъде хвърлен в пещта. Анания, Азария и Мисаил не поискали да паднат по очите си и Навуходоносор, изпадайки в ярост, заповядал да нахвърлят в пещта седем пъти повече гориво, отколкото обикновено, и да хвърлят там тримата млади свободомислещи, като предварително ги вържат.

Но пещта пламтяла така ярко и горещо, че хората, които завели осъдените при нея, сами изгорели живи, едва-що приближили се до нея. Навуходоносор бил съвсем изумен, като видял, че не трима, а четирима души спокойно се разхождат в пламъка на пещта, без ни най-малко да страдат от горещината. Навуходоносор поканил Анания, Азария и Мисаил да излязат от пещта, което те направили. Всички сатрапи, управници и съветници били слисани, като видели, че тия хора излезли цели и невредими, че нито косъм не изгорял на телата им; дори дрехите им не били докоснати от огъня ( ст. 27 ). Без да се помръдне от мястото си, Навуходоносор издал декрет, по силата на който всеки, който каже непочтителна дума против еврейския бог, ще бъде насечен на късчета, а домът му ще бъде разрушен ( Даниил, гл. 3, ст. 96 ).

"И ходеха сред пламъка, възпявайки бога и благославяйки господа" (Даниил, гл. 3, ст. 24).

Глава 4 — това е шедьовър на тъпоумието. Свещениците разказват, че Навуходоносор се обърнал на животно и останал такъв в продължение на седем години. Даниил отстъпва тук перото на вавилонския цар и Навуходоносор разказва сам какво се е случило с него: „Аз, Навуходоносор, бях спокоен в дома си и добрувах в чертозите си. Но видях сън, който ме уплаши, и размишленията върху леглото ми и виденията на главата ми ме смутиха…“ ( Даниил, гл. 4, ст. 1–2 ).

Разказал за необикновено глупавия си сън, Навуходоносор продължава. Веднъж той бил изгонен от чертозите си и всички хора почнали да го презират, поради което бил принуден да се скрие в полята; там почнал да яде трева и нямал никаква друга храна в продължение на седем години; тялото му обраснало с лъвска козина и орлови пера, а ноктите му станали като ноктите на хищните птици. В края на седмата година „аз, Навуходоносор, дигнах очи към небето, и разумът ми се възвърна в мене; и благослових всевишния, възхвалих и прославих вечно живеещия, чието владичество е владичество вечно и чието царство е от рода в род… В това време разумът ми се възвърна в мене и към славата на моето царство ми се възвърна величавост и предишният вид; тогава ме подириха съветниците ми и велможите ми и аз бях възстановен на царството си и величието ми още повече се възвиси“ ( Даниил, гл. 4, ст. 31, 33 ).

Много неприятно е, че Навуходоносор не казва кой е царувал тия седем години вместо него. Не ще и дума, че на науката просто не е известно това „падение“ на сина на Набопаласар и връщането му на трона след седем години.

В глава 5 Даниил описва необикновеното приключение, известно под названието Валтасаров пир. Авторът заявява няколко пъти, че тоя Валтасар бил син на Навуходоносор. И така, тоя цар давал необикновен бал „на хиляда свои велможи“ ( ст. 1 ). Като стигнал до десерта, му хрумнало да накара поканените да пият от свещените съдове, които баща му донесъл от иерусалимския храм. Тогава внезапно се появила незнайна ръка и почнала да пише на стената букви на неизвестен език. Уплашеният Валтасар повикал тайновидците и астролозите — най-учените халдейци и мъдреци, и обещал златни украшения, пурпурни дрехи и една трета от царството си на оногова, който пръв разчете тоя тайнствен, необясним надпис. Но никой не могъл да задоволи царя. За щастие царицата си спомнила за Даниил. Пророкът се явил и без да му мигне окото, прочел на стената думите: „ мене, мене, текел, упарсин“. Сетне, без да каже от кой език са тия думи, той ги превел за най-голяма почуда на събранието: „Ето значението на думите: мене — изброи бог царството ти и му тури край; текел — претеглен си на къпоните и си намерен твърде лек; перес — царството ти е разделено и е дадено на мидяни и перси“ ( ст. 26–28 ).