Лео Таксил - Забавна Библия

Валтасар повярвал и като порядъчен човек, който държи на дадената дума, веднага заповядал да пременят Даниил в багреница, да окачат на шията му златна верига и да го провъзгласят за владетел на една трета част от царството. Главата веднага свършва със следните два стиха: „В тая съща нощ Валтасар, халдейският цар, биде убит и Дарий Мидянин превзе царството, бидейки на шейсет и две години“ ( ст. 30–31 ).

Знае се какъв успех е имал анекдотът за Валтасаровия пир. Сюжетът му е извънредно примамлив за писатели и художници, които са извлекли немалка полза от него. А колко добри хора вярват, че тоя пир наистина се е случил някога! Но за щастие има наука, наричана история, и тя по най-неоспорим начин опровергава Библията.

Първо, сред вавилонските царе не е отбелязан никакъв Валтасар. Навуходоносор умрял в 562 г. преди н.е., като оставя сина си Евилмеродах, който царувал от 562 до 556 г. преди н.е., и дъщеря, която се омъжила за Мергалсарасар (Нериглисор). Той убил шурея си, узурпирал трона и загинал след една година, в 555 г. преди н.е., в бой против персийския цар Кир. Но короната си оставала в семейството на Навуходоносор: тя преминала най-напред у внука му Лаворосоарход, син на Евилмеродах, който царувал само няколко месеца, а после у Набонид, син на най-малкия брат на Навуходоносор. Но Набонид, който царувал от 555 до 538 г. преди н.е. и е последният вавилонски цар от династията на Набопаласар, не е, разбира се, владетелят, когото Библията нарича Валтасар, защото „Книгата на Даниил“ определено нарича тоя Валтасар син на Навуходоносор и го кара да умре през нощта на превземането на Вавилон уж от Дарий. Ала тъкмо Кир, а не Дарий е превзел Вавилон през 538 г. преди н.е. и с това сложил край на царуването на Набонид, който, разбира се, също не е Валтасар.

Всъщност Вавилон бил превзет още веднъж след двадесет и две години и тоя път наистина от Дарий I. И ето някои богослови хитреци се опитват да внушат, че вавилонският цар от тая втора епоха именно е библейският Валтасар. Но и тая клопка не издържа критика. Стократно повече се знае, че като съединил короните на Персия, Лидия, Мидия и Асирия, Кир основал великата персийска монархия и установил владичеството си в цяла Западна Азия. Син му Камбиз присъединил към огромното си царство Египет, който завоювал през 525 г. преди н.е. Той умрял в 523 г. преди н.е. Знае се, че Камбиз не е имал деца. Короната преминала у брат му Смердиз. Смердиз бил убит тайно от мидийските влъхви, които турили на негово място едного от събратята си. Но след седем месеца подмяната била открита. Персийските владетели направили заговор, убили влъхвите и лъже-Смердиз (521 г. преди н.е.) и предали короната на Дарий, който бил два пъти зет на Кир (бил женен за двете му дъщери — Атоса и Арисфона) и е известен под името Дарий I, син на Хистасп. Това е историята! И Дарий, който царувал от 521 до 486 г. преди н.е., разделил царството си на двадесет сатрапии.

Вярно е, че в продължение на известно време вавилонските сатрапи Набу-Интук и син му Велсарусур се провъзгласили за независими и Дарий отново трябвало да завладява Вавилон (516 г. преди н.е.). Но как е възможно да се твърди, че Велсарусур може да бъде Валтасар, щом тоя цар бил само разбунтувал се сатрап, а не роден син на Навуходоносор — квалификация, която Библията дава на Валтасар и повтаря няколко пъти. Между Навуходоносор и Велсарусур деветмина царе са управлявали Вавилон.

В следващите глави на „Книгата на Даниил“ се говори, че тоя пророк изпълнявал най-високи функции при Дарий и Кир. Според Библията тия царе царуват едновременно — единият в Мидия, другият в Персия. А при това те са управлявали един след друг обединените царства Мидия и Персия и между царуването на Кир и царуването на зет му Дарий са били и Камбиз Завоевателя и лъже-Смердиз.

Най-после безспорно е, че вавилонско-халдейското царство (династията на Набопаласар) е паднало в 528 г. пр.н.е. Вавилон бил превзет от Кир. И ето сега богословите фантазират, че когато командувал армиите на тъста си Кир, Дарий бил овладял царството от негово име. Те казват, че това се подразбира в приведения от нас 31 стих от петата глава на „Книгата на Даниил“. Те добавят — пак като си измислят това, — че Кир очевидно си оставал върховен управник на цялото новоперсийско царство, но че е трябвало да облече в особени пълномощия зет си Дарий, като го назначил наместник на Халдея, т.е. на територията на предполагаемия Валтасар. Столица на Халдея е бил Вавилон. Те намират потвърждение на тая догадка в стих 23 от шеста глава и в стих 1 от 9 глава. Ето какво казват тия стихове: „Даниил преуспяваше и в царуването на Дария, и в царуването на Кира персийски“ ( гл. 6, ст. 28 ); „Дарий, син на Асуир; от мидийски род, който биде поставен за цар над халдейското царство“ ( гл. 9, ст. 1 ). Това позволява, казват те, повествованието на Даниил да се съгласува с историческите данни.