Лео Таксил - Забавна Библия

Каква странна свобода за един народ, който живее в робство? Евреите са военнопленници, отведени в робство във Вавилон; те живеят там в най-тежките условия на древното робство. И изведнъж властите им разрешават да събират народни събрания за разглеждане на съдебни дела, също като че ли се намират у тях си, в Иерусалим! По-скоро би могло да се повярва, че Сусана, обвинена в изневяра от двамата вавилонски съдии, е била предадена на вавилонския съд, т.е. на съда на халдейците по законите на Навуходоносор.

И така, всички евреи, които живеели в плен във Вавилон, се събрали съвсем свободно в определения час. Сусана застанала пред народното събрание. Двамата старци поддържали обвинението. Като положил всеки от тях ръка на главата на Иоакимовата жена, те се кълнели, че са я заварили в градината гола, в прегръдките на някакъв млад човек. Прелюбодеецът успял да се скрие. Сусана отричала всичко, без да казвала обаче защо двамата стари мошеници лъжесвидетелствували против нея. Но тя отправила гръмка молитва към бога, като дала клетва в своята невинност и твърдяла, че ще трябва да умре напразно. А народът повярвал на клеветниците и решил, че тя трябва да умре.

Канели се вече да приведат присъдата в изпълнение, когато младият Даниил се заел да докаже невинността на Сусана. По негово предложение двамата старци били отделени един от друг. Тогава един от тях пак бива призован и Даниил почнал хитрия си разпит с такива думи: „Остарелий в зли дни! Сега се показаха твоите грехове, които си правил по-преди, произвеждайки неправедни съдби, осъждайки невинни и оправдавайки виновни, когато господ казва: «невинен и прав не умъртвявай». И тъй, ако си видял тая, кажи под кое, дърво ги видя да се разговарят един с друг? Той каза: «под мастиковото». Даниил рече: наистина излъга ти за главата си; защото ето ангел божий, който е взел решение от бога, ще те разсече на половина“ ( Данаил, гл. 13, ст. 52–55 ).

Ще кажат може би, че преди да обвини първия старец в лъжесвидетелствуване, Даниил би трябвало да почака втория, противоречив отговор, защото само противоречията в показанията можели да разкрият клеветата на обвинителите. Но „младият момък“ ( ст. 45 ), комуто по-късно предстояло още и да чете на стената и да превежда думи, които не принадлежали към никакъв човешки език, разбира се, не е устроен като всички хора. „Като го отстрани, заповяда да доведат другия и му каза: «семе Ханааново, а не Юдино! Хубостта те бе прелъстила и похотта развратила сърцето ти. Така постъпвахте с дъщерите израилеви и те от страх имаха общение с вас; но дъщерята на иуда не понесе беззаконието ви. И тъй, кажи ми: под кое дърво ги ти завари да разговарят помежду си?» Той отговори: «под зеления дъб»“ ( Даниил, гл. 13, ст. 56–58 ).

Лъжесвидетелствуването било доказано. Явно е, че двамата вавилонски старци са заслужили примерно наказание. Но кой е могъл да ги съди? Библията твърди, че присъдата е била произнесена и приведена в изпълнение от народното събрание на пленените евреи. „Тогава цялото събрание завика с висок глас и благословиха бога, който спасява надяващите се нему, и се дигнаха против двамата старейшини, защото Даниил с техните уста ги изобличи, че те лъжливо свидетелствуваха; и постъпиха с тях тъй, както те бяха зло намислили против ближния, по закона Моисеев, и ги умъртвиха; и него ден биде спасена невинна кръв“ ( Даниил, гл. 13, ст. 60–62 ).

Ако допуснем, че тая история, както и изпълнението на присъдата са правдиви, трябва, разбира се, да признаем, че двамата стари мошеници са заслужили напълно своята гибел. Но колкото и да не са достойни за съжаление, не можем все пак да не признаем, че разглеждането на престъпленията им е могло да се отнася изключително до компетентността на вавилонския съд. Това заключение е достатъчно, за да признаем веднага лъжливостта на библейското повествование. Немислимо е съдиите на Навуходоносор да са допуснали съденето и изпълнението на присъдата над двамата техни събратя, макар и безспорно виновни, да се предостави на едно сборище от военнопленени роби; невъзможно е евреите роби да са можели свободно и публично да прилагат Моисеевия закон към двама вавилонски държавни чиновници, две официални лица, които са принадлежали към числото на техните господари и поробители! А при това историята за Сусана и старците е една от най-разпространените в религиозните поучения. Изкуството я е популяризирало; тя е възпроизведена в хилядите картини за добродетелната Сусана, превърнала се е в почтена традиция, на която вярват много хора. Наистина, хората много малко четат Библията! Да я четеш значи да престанеш да й вярваш и да я презираш, толкова несръчни и грубо цинични са измислиците й.