Лео Таксил - Забавна Библия

Книгата „Естир“ е написана навярно също, за да лекува раните на националното честолюбие на евреите. Съгласно тази книга цар Артаксеркс устроил многолюдно пиршество, което продължило сто и осемдесет дни ( гл. 1, ст. 4 ). След празненството царят уредил още една гощавка, която продължила седем дни и била предназначена за цялото население на града ( ст. 5 ). И ето на седмия ден на народната гощавка царят, в особено добро настроение под влияние на изпитото вино, заповядал на евнусите си да доведат „царица Астин пред царевото лице с царски венец, за да покаже хубостта й на народите и на князете, защото тя беше много хубава“ ( ст. 11 ).

Но царицата отказала да дойде, защото да показва хубостта си на народа при добрите библейски нрави, разбира се, е значело да се разголи пред целия народ, а това, види се, не съблазнявало скромната хубавица. Кипналият от гняв цар дал на царицата развод, а короната й била обещана на най-красивата девственица, която ще се хареса на царя. Под охраната на Хегай, главния евнух, докарват в царския дворец грамаден брой девици. Всяка от тях трябвало да прекара една пробна нощ в леглото на негово величество.

И започва!

„Имаше в столица Суза един иудеин, на име Мардохей… И той беше възпитател на Хадаса — тя е и Естир… Тая девойка имаше гиздава снага и хубаво лице… Когато биде обявена заповедта на царя и указът му и когато бидоха събрани много девойки в столица Суза под надзора на Хегая, тогава бе взета и Естир в царския дом, под надзор на Хегая, пазач на жените. Тая девойка му се понрави и спечели неговото благоволение, и той побърза да й даде мазила и всичко, що й се падаше, и да й определи седем девойки, достойни да бъдат при нея, из царския дом, и премести нея и девойките й в най-доброто отделение на женския дом. Естир не изказваше ни народа си, ни произхода си, понеже Мардохей й беше заповядал да не говори. И всеки ден Мардохей дохождаше при двора на женския дом, да узнае за здравето на Естир и какво става с нея… И взета бе Естир при цар Артаксеркса в царския дом на десетия месец… в седмата година на царуването му. И царят обикна Естир повече от всички жени, и тя спечели неговото благоволение и благоразположение повече от всички девойки; и той тури на главата й царски венец и я направи царица вместо Астин“ ( Естир, гл. 2, ст. 5–17 ).

След известно време министър-председател на царя станал някой си Аман. Тоя Аман бил много горд човек и искал всички да се прекланят пред него. Само Мардохей посмял да не изпълни това изискване. Тогава вбесеният министър изпросил от царя заповед да се изтребят всички евреи. Въпреки гъвкавия си ум и политическите си способности, които го довели до толкова висок държавен пост, Аман не намерил никакъв друг начин да сломи гордостта на Мардохей. И когато вече изпращали заповедта за изтребването на всички евреи в разни области на страната, Мардохей успял да предупреди Естир и тя се отправила при царя. Очарован от прелестта й, Артаксеркс я пита какво желае, като й предлага галантно дори и половината от царството си ( гл. 5, ст. 3 ). Естир поканила царя на обед, а също и Аман.

Обедът станал и Артаксеркс, твърде заинтригуван, след десерта отново й предложил половин царство. Естир отклонила предложението, но помолила царствения си съпруг още веднъж да дойде на обед при нея на другия ден и пак заедно с Аман. Аман бил толкова горд от вниманието на царицата, че дори се похвалил пред жена си и пред приятелите си. Но тъй като независимостта на Мардохей го мъчела повече, отколкото когато и да било, той за всеки случай заповядал да издигнат бесилка висока петдесет лакти (двадесет и шест метра!) и в мислите си посвещава тая грандиозна постройка на омразния евреин, за чието родство с царицата той нищо не подозирал.

В това време Артаксеркс, на когото кой знае защо не му се спяло тая нощ, заповядал, за развлечение, да му четат гласно аналите на царуването му. По такъв начин той имал възможност да си спомни, че двама от евнусите му, Гават и Тара, съставили заговор с цел да го убият, но че престъпните им намерения били разкрити от някой си Мардохей. Значи Мардохей спасил царския живот. Това било доста отдавна. Царят попитал как е бил възнаграден Мардохей. Отговорили му, че не е получил никаква награда. Затова на другия ден, когато Аман се явил при властелина си, той го попитал как трябва да се постъпи с човек, когото царят би желал да почете по съвсем изключителен начин. Като предполагал, че работата се отнася за него, Аман отговорил: човекът трябва да бъде облечен с царски дрехи, качен на кон, да го изведат на градския площад и да викат: ето човека, когото царят иска да почете в царството си. Тогава царят заповядал на Аман да намери Мардохей и да изпълни тоя церемониал. Аман бил принуден да се подчини, разбира се, както всеки се досеща, против волята си ( гл. 6 ).