Глава 14, и последна, от „Книгата на Даниил“ започва с въпиюща историческа неистина: „Цар Астиат се прибра при бащите си и Кир, персиец, прие царството му. И Даниил живееше заедно с царя и беше по-славен от всичките си приятели“ ( ст. 1–2 ). Левитът, който е писал тая книга, не знае дори, че Астиат, цар мидийски, умрял в 559 г. преди н.е., е оставил сина си Киаксар II, който го наследил. Тоя левит не знае също, че едва след смъртта на Киаксар Кир, който бил едновременно негов племенник и зет, получил в наследство мидийската корона, която присъединил към короната на Персия, защото Киаксар не бил оставил наследник от мъжки пол. По такъв начин, като почва с груба и невежествена лъжа, тая глава веднага обещава много.
В тая глава именно ние научаваме, че във Вавилон Кир се покланял на идол под названието Вил. Много коментатори виждат в него Ваал. И ето жреците на Вил, или Ваал, твърдели, че техният идол в продължение на нощта ще изяде всички блюда, които вярващите ще поставят през деня пред престола му. Библията иска да ни накара да вярваме, че Кир е бил достатъчно наивен, за да преглътне измислица от такъв калибър, и че той уж се опитал дори да убеди в това Даниил. „Нима ти мислиш, че Вил не е жив бог? Не виждаш ли колко той яде и пие всеки ден?“ ( ст. 6 ).
На Даниил му става жал за заблудения Кир и той му предлага изпитание. Пред олтара на Вил било сложено месо и вино. Жреците от храма били отстранени. Сетне Даниил в присъствието само на царя пръснал в храма пепел и те двамата си отишли, а Кир предвидливо сложил печат на всички врати. Но жреците имали подземен вход под олтара. През този вход те се промъкнали през нощта и отнесли цялата храна. На другия ден измамата им била ясно доказана от дирите на краката им върху пръснатата пепел. Кир изпаднал в неописуема ярост, като видял, че толкова дълго е бил мамен; той заповядал да избият всички жреци на Вил, жените и децата им, а идола дал на Даниил, който го разрушил заедно с целия храм.
„На това място имаше голям змей и вавилонци го почитаха“ ( ст. 23 ). Кир казал на Даниил: това чудовище не е направен идол; то е живо и следователно е бог. Тогава Даниил помолил царя да му разреши да влезе в борба с тоя змей, и дори не само без меч, но и без тояга. Кир се съгласил и „тогава Даниил взе смола, лой и косми, свари ги заедно и като направи от тях буца, хвърли я в устата на змея и змеят се пръсна“ ( ст. 27 ).
Народът бил недоволен от смъртта на змея. В желанието си да смири нарастващото вълнение Кир заповядал още веднъж да хвърлят Даниил в прословутия ров с лъвове. Кир и вавилоняни трябвало да знаят, че Даниил няма да бъде изяден, защото това приключение вече е издържало първо издание. „Свещеният“ автор се заплита тук в лъжи по най-комичен начин. Първия път той туря Даниил в ров с лъвове през времето на Дарий и тоя цар го оставя там само за една нощ. Тоя път по заповед на Кир Даниил прекарва сред хищниците шест дни и шест нощи, защото второто чудо трябвало да бъде много по-смайващо от първото. „В ямата имаше седем лъва и даваше им се всекидневно по две тела и по две овци; в това време не им ги даваха, за да изядат Даниила“ ( ст. 32 ).
Тоя път станало нужда не само да бъде запазен „пророкът“ от ноктите и зъбите на хищниците, но и той самият да бъде изхранен в продължение на шест денонощия. По този начин чудото не оставя да се желае нещо по-добро. Продължението на тоя епизод наистина е най-забавното от всичко, което сме чели досега.
„В Иудея имаше един пророк на име Авакум, който, като бе сварил чорба и надробил хляб в паница, отиваше на нивата, за да занесе това на жътварите.
Но ангел господен каза на Авакума: «занеси тоя обед, който е у тебе, във Вавилон на Даниила, в лъвовата яма».
Авакум каза: «господи, аз никога не съм виждал Вавилон и не зная ямата».
Тогава ангел господен го улови за темето и като го повдигна за косата на главата му, постави го във Вавилон над ямата със силата на своя дух.
И Авакум извика и каза: «Данииле, Данииле! Вземи обеда, който бог ти проводи.»
Даниил рече: «спомнил си си за мене, боже, и не си оставил ония, които те обичат».
И стана Даниил и яде; а ангел божи в миг постави Авакум на мястото му.
На седмия ден дойде царят, за да потъжи за Даниила, и като приближи до ямата, погледна в нея и ето Даниил седи“ ( Даниил, гл. 14, ст. 33–40 ).
Разбира се, подражавайки на Дарий, Кир заповядал да измъкнат Даниил от ямата и да го сменят с враговете му, които в същата минута били разкъсани от лъвовете. Ясно е, че чудото с лъвовата яма на Кир слага в джоба си чудото с лъвовата яма на Дарий. Но все пак критиците правят някои бележки и по повод на него: Дарий се е възкачил на престола десет години след смъртта на Кир. Диктувайки приказките си на църковния писател, „светият дух“ съвсем е забравил хронологията, заплел се е в нея като муха в паяжина и е смесил реда на престолонаследството на тия двама царе.
Читать дальше