Лео Таксил - Забавна Библия

Вечерта царица Естир давала втория си обед в чест на царя и царедвореца, но министърът не бил вече така весел, както предния ден. Царят предлага за трети път на Естир всичко, каквото тя пожелае, ако ще би дори половината от царството му. Но царицата помолила да се пощадят хората от нейното племе. Артаксеркс, който при женитбата си с Естир не се интересувал за произхода й, бил твърде изумен. И когато царицата му обяснила, че един враг на нейния народ е замислил всеобщото му изтребление и че тъкмо за това тя е молила за царска милост, без да разбира нещо, Артаксеркс извикал: „Де е оня, който се е решил в сърцето си да направи така?“

Естир отговорила: „Тоя враг и неприятел е злобният Аман!“

Аман се смутил, царят изпаднал в ярост, а влезлият евнух съобщил, че високата бесилка, издигната по заповед на министъра, била предназначена за Мардохей. Развръзка: Артаксеркс заповядал да обесят Аман на приготвената вече бесилка; царската заповед е изпълнена веднага, а за министър-председател бил назначен, разбира се, не някой друг, а — вие сами разбирате — Мардохей!

Със съгласието на царя Естир и Мардохей обявили, че евреите, чието изтребление било определено от Аман за тринадесетия ден на месец Адара, получават право в тоя ден, както и на другия, да убиват всекиго, който се е отнасял лошо е тях от самото начало на пленяването им. „Иудеите погубваха всичките си врагове“ ( Естир, гл. 9, ст. 5 ). Така били убити осемстотин души в Суза и седемдесет и пет хиляди в другите градове на царството. На петнадесетия ден на месец Адар евреите навсякъде шумно пирували. Естир издала заповед евреите всяка година да отбелязват спомена за тия събития. Това именно е празникът „пурим“, спазван от вярващите евреи: един ден пост — в памет на тревогите и молитвите на Естир, й два дни веселба — в памет на несъстоялото се избиване на евреите.

Такава е приказката, от която жреците са направили свещена история, на която трябва да се вярва, въпреки въпиющата й неправдоподобност. Свещената история, между другото казано, винаги почва с някакво безобразие: щом царица Астин е била отхвърлена, защото не искала да се покаже гола пред поданиците на Артаксеркс, трябва да се предположи, че прекрасната Естир, заставайки в редицата на кандидатките за заместница на Астин, се е съгласявала да изпълни тая заповед на царя. Критиците казват, че никога нито турският султан, нито мароканският бей, нито персийският шах, нито великият могол, нито китайският богдихан не биха приели в харема си нито една девойка, без да бъде известен произходът и. Няма дори нито един чистокръвен кон в яслите на такива господари, чийто произход да не е точно известен на надзирателя на конюшнята. Как така Артаксеркс не е бил осведомен за племето, семейството и религията на девойката, за която се оженил и която той тържествено провъзгласил за царица?

Що се отнася до тоя Аман, който искал да изтреби цял народ само защото някой си Мардохей се отказвал да пада по очите си пред него, когато останалите евреи не му отказвали никакви почести, трябва да признаем, че никога и в ничия глава не е хрумвало такова смешно и заедно с това такова ужасно безумие. От друга страна, ако допуснем, че Естир е станала царица и е носила корона, скривайки еврейския си произход, то славата на това възвисяване значително спада, защото това случайно възвисяване не дава нищо на националното честолюбие. Не се вижда също как Артаксеркс е могъл да смята Аман за виновен за желанието му да умъртви неговата скъпа Естир като еврейка, щом никой не знае, че тя принадлежи към тая раса. Най-сетне отвратителната жестокост на сладката Естир прави приказката не само смешна, но и възмутителна.

„Ние знаем — казва Волтер, — че приказката за Естир има една съблазнителна страна: пленничка, която става царица и спасява от смърт съплеменниците си — това е добър сюжет за роман или трагедия. Но колко развален е тоя сюжет от противоречията и безсмислиците, които го преизпълнят! Колко е оцапан от варварството на Естир, толкова противоречащо на природата на пола й и на простата житейска правдоподобност!“

С Ездра и Неемия ние се приближаваме до освобождението на избрания от бога народ. Съгласно фантастичната библейска хронология горестното положение на евреите било смекчено през време на царуването на Асуир, уж баща на Дарий. (Да не забравяме, че Дарий е бил син на персийския владетел Хистасп, който никъде никога не е царувал.) На пленените евреи трябва да им е било добре също и през време на царуването на Дарий, който назначил за свой министър-председател евреина Даниил, както Асуир (Артаксеркс) назначил Мардохей. Но Библията, както видяхме в „Книгата на Даниил“, слага царуването на Кир след царуването на Дарий. В „Книгата на Ездра“ след Кир следва Асуир, после Артаксеркс, а след това отново Дарий. Тоя нов ред на наследяване съответствува на историята толкова, колкото и другите библейски указания.