Освен всичко това Ездра и Неемия, двамата пророци, на които църквата се опира за привеждане на точните обстоятелства по възвръщането на евреите в Иерусалим, си противоречат един на друг. Ездра казва, че в първата година на царуването си Кир разрешил на израилевите синове свободно да се връщат в Иудея и в специален едикт обявил, че бог му е заповядал да възстанови Иерусалимския храм. Евреите се връщат в родината си под предводителството на Зоровавел. Строежът бил прекъснат при царуването на Асуир и Артаксеркс поради противодействието на разни други народи, които през време на отсъствието на евреите се заселили в страната им. Най-сетне с възцаряването на Дарий тая вражда се прекратила и храмът бил завършен на шестата година от царуването на Дарий.
А Неемия казва, че не Кир, а Артаксеркс в двадесетата година от пребиваването си на престола разрешил на евреите да се върнат в Иерусалим и да въздигнат града от развалините, при което Зоровавел бил начело на освободения народ. Пречките, правени от пришълците, заселили се на „обетованата земя“, били победоносно преодолени от евреите, които работели с лопата в едната ръка и с меч в другата. Най-сетне „свещеният“ автор разказва за пътешествието, което направил за Вавилон в епохата, когато завършило построяването на храма, в тридесет и втората година от царуването на Артаксеркс.
Но Ездра твърди, че Неемия придружавал Зоровавел през време на връщането в Иудея при цар Кир, и казва, че е имало и второ връщане при Артаксеркс, но в седмата, а не в двадесетата година от царуването му. И добавя също, че именно той, Ездра, водел тоя път съплеменниците си. Опитайте се да установите истината и да я измъкнете от мрежата на въпиющите противоречия!
Глава четиридесет и четвърта
Светите отци — многострадалний Иов и Иона
След книгите на Ездра, Неемия и Естир в Библията следва „Книгата на Иов“, която разказва история, чиято дата никъде не е посочена. Тя се състои в следното: в земята Уц (?) живеел някой си несметно богат и много богобоязлив човек. „Един ден дойдоха синовете божии да застанат пред господа; между тях дойде и сатаната. И рече господ на сатаната: отде дойде? А сатаната отговори господу и рече: ходих по земята и я обходих. И господ рече на сатаната: обърна ли внимание върху моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото. Отговори сатаната господу — простри ръка и се допри до всичко, що е негово, ще ли те благослови“ ( Иов, гл. 1, ст. 6–9, 11 ).
Бог не пожелал да причини лично някакво зло на верния си слуга, но на сатаната позволил да го преследва, колкото може. „Ти можеш да правиш с него каквото искаш, само не го лишавай от живот“ — приятелски казал бог на сатаната, на небесен език, разбира се. Тогава господин сатаната взел, дето се вика, да „обработва“ стареца Иов. Почнало с това, че араби чергари задигнали рогатия добитък и ослиците на Иов. Сетне мълния убила овците му, както и овчарите. Халдейци откарали камилите и насекли с мечове подкарвачите. Най-после яростен вятър от пустинята разрушил къщата му, в която се намирали седемте му сина и трите дъщери: те загинали до един под развалините.
"И рече господ на сатаната: отде дойде? А сатаната отговори господу и рече: ходих по земята и я обходих" (Иов, гл. 1, ст. 7).
Иов научил всички тия новини веднага една след друга. Но тъй като имал добър характер, той само застанал на колене и извикал: „Гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, господ и взе… Да бъде благословено името господне!“ ( ст. 21 ).
Тоя силен старец не направил нищо повече. Но и сатаната не се смятал за победен. Много скоро нещастният Иов открива на тялото си гнойни язви, разпрострени от главата до краката. Седнал на купчина смет, той снемал с парчета от счупено гърне гнойта, която течала от откритите му рани. Жена му го хокала. Но Иов възразявал мъдро: „Нима доброто ще приемаме от бога, а злото да не понасяме?“ ( Иов, гл. 2, ст. 10 ).
И изведнъж Иов избухва в яростни жалби против жестоката си съдба. Той проклина деня на раждането си: „Да се провали денят, в който се родих, и нощта, в която рекоха: «зачена се човек»“ ( Иов, гл. 3, стр. 3 ). С гръмки викове той призовава смъртта. Тия жалби са изложени в двадесет и шестте стиха от трета глава. Но тъй като те противоречат на основния сюжет на книгата, ръководствата по „свещена история“ обикновено ги пропускат. Наистина достатъчно би било книгата да спреше на тях. Сатаната, който се бил хванал на особен вид бас с бога, щеше да спечели, щом Иов е загубил търпение.
Читать дальше