Лео Таксил - Забавна Библия

Тогава Елифаз, Вилдад и Софар почват да увещават Иов. Те му напомнят, че несгодите се стоварват само върху лошите. Иов призовава бог за свидетел на своята невинност и се кълне, че страда незаслужено. Тоя разговор между Иов и приятелите му заема… двадесет и девет глави. И изведнъж в тридесет и втора глава се появява нов събеседник — Елиуй, по-млад от всички други. Той се намесва не за да каже, че Иов е заслужил всички строги небесни наказания, но изключително за да забележи, че като крещи за своята невинност, той показва прекалено много гордост, защото — казва той — ни един смъртен не може да постигне съжденията на бога, не може да остане съвсем чист в очите му.

След това бог сам се явява във вихрушка и като осъжда думите на младия Елиуй, напомня за някои чудеса, които достатъчно доказват неговото могъщество. Тогава Иов признава, че е излязъл от пределите, които е трябвало да му поставят неговата слабост и невежество, и бог, доволен от покорността му, изцерява раните му и му връща двойно всичко загубено. За свидетелство на могъществото си бог привежда две необикновени животни — бегемот и левиатан, фантастичното описание на които заема две страници. За сатаната не става повече дума. Последната, четиридесет и втора глава съобщава, че на Иов му се раждат още седем синове и три дъщери и че той преживял сто и четиридесет години след тия тежки изпитания.

Ясно е, че „Книгата на Иов“ не представлява животрептущ интерес. Критиците отбелязват в нея една странност: сатаната се шляе по небето, между добрите ангели, като у дома си, хваща се просто на бас с господа бога, че ще въвлече наивника Иов в тежкия грях на богохулството, когато изпадне в дълбоко нещастие. А бог приема облога с надеждата, че верният му слуга ще бъде търпелив докрай. Излиза по такъв начин, че бог не знае съвсем твърдо бъдещето и дори прави грешки в предвижданията си, защото в края на краищата басът се печели от сатаната: Иов наистина изменил на търпеливата си вяра.

Да се обърнем сега към „Книгата на пророк Иона“. Иона бил родом от Галилея. Животът му отнасят към епохата на израилския цар Иеровоам II. Следователно той се е родил заобиколен от еретици. Един прекрасен ден той получил от бога заповед да отиде да проповядва в Ниневия. Иона бил единственият пророк, който е получил мисия от такъв род. На какъв език е проповядвал, пита Волтер, като забелязва пътем, че от родината на Иона до Ниневия е имало разстояние от над шестстотин километра. Иона не предвиждал особен успех на проповедите си. Вместо да отиде в Ниневия, той тръгнал на противоположната страна, спуснал се в Иопия, морски град, и се качил на кораб, който заминавал за Тарсис.

В морето се разразява свирепа буря. Колкото и странно да е, но бурята приспала Иона. В паниката си моряците почнали да изхвърлят целия товар във водата, ала корабът, макар и облекчен, се люшкал по вълните по-силно от преди. Тогава капитанът събудил Иона и поискал той да помоли своя бог да успокои стихията. Иона не направил това. Морето се вълнувало все повече и повече. Тогава моряците почнали да хвърлят жребие, за да определят кой от намиращите се на кораба е виновник за бедствието. Жребието паднало на Иона и те го хвърлили в морето. Бурята престанала в същия миг. Непокорният пророк глътнал солена вода. И ето „кит“, дошъл от южните области на Атлантическия океан да полюбопитствува какво става при бреговете на Средиземно море, отваря устата си и го глътва.

Иона не очаквал това. Но тъй като нямало какво да прави, той решава търпеливо да изчака събитията в странното си ново помещение. Библията говори, че Иона квартирувал три дни и три нощи в корема на кита и изливал дълги хвалебни песни на бога. Бог в края на краищата желаел само да даде урок на пророка. Като видял, че Иона се покаял, бог заповядал на фантастичната риба да евакуира обратно Иона. Китът се подчинил. И ето Иона е отново на сушата. И досега показват мястото, дето китът изплюл пророка. Впрочем богословите не знаят твърдо дали Иона е бил избълван, или пък китът го е евакуирал откъм опашката си.

Невярващите критици казват, че тоя разказ е подражание на гръцките легенди. В двадесетата си книга Омир разказва за морско чудовище, нахвърлило се върху Херкулес. Херкулес прекарал три дни и три нощи в утробата му, като се хранел с черния му дроб, който си пържел, а след три дни сам победоносно се измъкнал от необикновения си затвор. Тая приказка за Херкулес никак не е по-лоша от приказката за Иона.