Лео Таксил - Забавна Библия

— Тоя — казал бог — винаги ще заема мястото ти на велик жрец.

Добрият баща Хиркан, усетил в тия думи предсказание за узурпиране, побързал да убие сина си Иоан-Александър „от страх да не се изпълни предсказанието“, както се изразява Йосиф Флавий. Но, види се, тоя Иоан или съвсем не е умрял, или бог го е възкресил, защото след известно време той става върховен жрец и повелител на Иерусалим.

Какво се случва с двамата възлюбени братя — Аристовул и Антигон, синовете на Хиркан, след смъртта на баща им? Свещеникът Аристовул убива свещеника Антиген, своя брат, в храма и заповядва да удушат майка му в тъмницата. Това е същият Аристовул — първият Макавей, който приема титлата иудейски цар, — когото Йосиф Флавий нарича много мек властелин.

В тази епоха Иудея се вълнува от съперничеството между две религиозни секти, на които скоро предстояло да се превърнат в две политически партии. Това били фарисеите, което значи „обособени“, или „отлични“, понеже претендирали, че се отличават от останалия народ, и садукеите, наричани така по името на религиозния си вожд Садок. Последните били своеобразни еврейски епикурейци: като се придържали фанатично към законите на „Петокнижието“, те не признавали безсмъртието на душата, следователно не вярвали нито в ада, нито в рая, а още по-малко във възкресението на мъртвите.

Фарисеите пък прибавяли към Моисеевия писан закон и устната традиция, в съгласие с която вярвали в прераждането на душите, и към теорията за превръщане на душите прибавяли още редица други вярвания. Те поддържали например, че в човешкото тяло може да се всели зъл дух; те виждали във всички безпричинни болести злонамерена намеса на демони. Фарисеите били учени тълкуватели на „божия закон“. От тях се учели да разгадават „тайни“. Те проповядвали възкресението на мъртвите и царството небесно.

Имало и трета секта — есеи. Есеите, или есените, живеели в комуна, открито признавали търпимостта. Те били приели различни персийски вярвания.

Макавеите в началото покровителствували садукеите срещу фарисеите, което се обяснява, разбира се, с това, че фарисеите били много влиятелна партия в държавата и искали да се намесват във всичко, следователно заплашвали Макавеите. Когато Аристовул I умрял, убитият му брат Иоан-Александър „възкръснал“ и заел престола; разбира се, той е бил не в гроб, а в затвор. Иоан се оженил за Саломе, вдовицата на Аристовул, и я нарекъл Александра.

В тази именно епоха Птоломеите, гръко-египетски царе, и Селевкидите, гръко-сирийски царе, си оспорвали ожесточено Палестина. Този спор започнал от времето след смъртта на Александър Македонски. Враждата между тези владетели позволила на еврейския народ да се поукрепи. Свещениците, които управлявали народа, променяли своята политическа ориентация всяка година и се продавали на най-силния. Иоан-Александър започнал своето жречество с убийството на единствения си брат, който след това не възкръснал като него. Йосиф Флавий не казва името на този брат, пък и за нас то няма никакво значение в каталога на библейските престъпления. Иоан-Александър се е задържал само благодарение на смутовете, които господствували в Азия. Неговото управление е било едновременно жреческо, демократично и аристократично. Пълна анархия!

Флавий разказва, че веднъж народът в храма започнал да замерва великия жрец Иоан-Александър с ябълки и портокали, когато той се провъзгласил за управител. Александър заповядал да убият 5 000 души. Това избиване поставило начало на цяла епоха на масови убийства, които продължили десет години.

На кого по това време евреите са плащали данък? Флавий дори не се докосва до този въпрос: той предполага, че Иудея е била свободна и независима страна. Въпреки това египетските и сирийските царе си я оспорвали дотогава, докато не дошли римляните и не присъединили цяла Палестина към своите владения.

След този Иоан, тъй недостоен за великото име на Александър, вдовицата му Саломе-Александра взела властта в свои ръце в качеството на регентка на малолетните си синове, като предоставила впрочем фактическото управление на страната в ръцете на фарисеите и гледала през пръсти на всички жестокости, с които те преследвали своите противници — садукеите. Когато нейната смърт изцяло очистила полето за съперничество между двете секти, това царство, което нямало и двадесет километра дължина, отново започнало да се разкъсва от гражданска война. Хиркан II, по-големият син на великия жрец Иоан-Александър, застанал начело на фарисеите, а Аристовул II, по-младият, се присламчил към садукеите. По този начин Иудея вече имала двама царе вместо един. Братята врагове влезли в сражение под стените на градчето Иерихон, но вече не начело на армии от 300, 400, 500, 600 хиляди души, както разказваше преди невъзмутимия лъжец „свети дух“; по това време вече не се решавали да пишат такива измислици. Дори Йосиф Флавий, толкова склонен към преувеличение, не е направил това. Еврейските армии наброявали по това време три-четири хиляди войника. Хиркан бил победен и господар на положението останал Аристовул II.