Лео Таксил - Забавна Библия

Помпей взел Аристовул в плен и то изпратил в Рим. В 48 г. пр.н.е. той заповядал на един от потомците на Сципион, който го замествал в Сирия, да накаже големия син на Аристовул, провъзгласил се за цар под името Александър. Това събитие е последен пример за „равноправния“ съюз, който евреите уж сключили с Рим, както се хвали авторът на Първа книга Макавейска. Това показва колко малко трябва да се вярва на тези „свещени“ истории.

На края, за да се сложи последната щриха на картината и да се покаже с каква почит към евреите е била пропита римската държава, достатъчно е да се каже, че след няколко години (в 38 г. пр.н.е.) триумвирът Марк Антоний е осъдил още един еврейски цар, втория син на Аристовул — Антигон, на робска смърт: били го с камшик и го разпънали.

Сенатът дал титлата цар на идумееца Ирод — син на иудейския прокуратор Антипатор, — който се оженил за Мариана, дъщерята на Хиркан II. Той царувал около четиридесет години под протектората на Рим, държейки еврейските си поданици под жестокия гнет на желязната си власт.

Да приведем сага направения от Волтер кратък преглед на отделни места от книгите Макавейски. Той е имал търпение да разгледа библейските, текстове и да резюмира аргументите срещу достоверността и правдивостта на тези последни книги от Библията. Ето неговото резюме:

„I. Трябва да се отхвърли разказът за изтезаването на седемте братя Макавеи и майка им, които уж умрели в мъки за отказа им да ядат свинско. Първата книга не говори за това, макар че тя излиза далече извън епохата на царуването на Антиох Епифан. Бащата на Макавеите имал само пет сина, които до един се отличили в защитата на родината си. В разказа за изтезаването на Макавеите ( гл. 7 ) втората книга не споменава в кой град е станала тази варварска екзекуция. Освен това Антиох едва ли е бил способен да извърши една така жестока, така подла и същевременно толкова безполезна постъпка. Той е бил владетел, възпитан в Рим, и достоен за възпитанието си: човек доблестен и великодушен. Единственото, в което го упрекват, е излишната простота в отношенията, характерна за римските владетели, които са търсели популярност сред народа. Прякорът «Епифан» (което значи «блестящ», «славен», «знаменит») е добър отговор за всички онези обиди, с които евреите са обсипали неговата памет.

Иерусалим е бил присъединен към обширните владения на Сирия. Евреите въстанали срещу Антиох. Той тръгнал да накаже бунтовниците. Понеже религията е била вечният предлог за всички престъпления и жестокости на евреите, Антиох, комуто омръзнала собствената му търпимост, издал заповед по всичките му владения да няма никаква друга вяра, освен култа на сирийските богове. Той лишил бунтовниците от религията и парите им — две неща, които били по-скъпи от всичко за еврейските жреци. Впрочем в завоювания от него Египет Антиох не постъпил така. Нещо повече: той върнал това царство на неговия цар е великодушие, за което има само един пример — примера на Александър Македонски. Ако е проявил повече строгост спрямо евреите, това е било предизвикана строгост. Самаряните му се покорили, но Иерусалим се съпротивявал. Станала кръвопролитна война, в която Иуда Макавей и четиримата му братя извършили, по думите на Библията, необикновени чудеса начело на малка шепа воини.

II. Фантазьорът — автор на първа книга — започва лъжите с твърдението, че Александър е разделил земите си между своите пълководци още приживе. Тази грешка, за която не е необходимо опровержение, дава възможност все пак да преценим «учеността» ма автора.

III. Почти всички случаи и подробности в първа книга Макавейска са съвсем химерични. Нейните автори казват, че Иуда Макавей, който през време на войната се местел от пещера в пещера в някакъв си затънтен кът на Иудея, намислил да сключи съюз с римляните, понеже му били разказвали «за юнашките подвизи, които те показали над галатяни, как ги били покорили и направили поданици» ( гл. 8, ст. 2 ). Но галатяните по това време не са били още покорени и не са плащали данъци на римляните. Това е станало едва при Луций Корнелий Сципион.

IV. По-нататък авторът казва, че Антиох III (управлявал от 223 до 183), чийто син бил Антиох IV Епифан (управлявал от 175 до 163), бил пленен от римляните. Това е явна грешка: той е бил разбит през 190 година от Луций Корнелий Сципион азиатски (в битката при Магнезия), но не е бил взет в плен. Сключил мир с Рим и платил военните разходи. В случая тук проличава еврейски автор, който е много малко осведомен за събитията в останалата част на света и бръщолеви глупости за неща, които съвсем не познава.