Лео Таксил - Забавна Библия

Но ето още един повод за съмнения. В първата книга е казано, че Антиох Епифан поискал да изземе златните щитове, оставени от Александър Македонски в град Елимаис, по пътя за Екбатана, и че той умрял от «голяма скръб в чужда земя» ( гл. 6, ст. 13 ), когато узнал, че Макавеите са оказали отпор на неговите войски и в Иудея. Във втората книга пък, напротив, е казано, че този цар паднал от колесницата, че при падането получил тежки контузии и умрял, че тялото му гъмжало от червеи и че под влияние на тези страдания той захванал да моли за прошка от еврейския бог. Авторът на тази измислица злорадствува: «Нечестивецът се молеше на господа, който не можеше вече да го обича» ( II Макавейска, гл. 9, ст. 13 ). Авторът добавя, че уж Антиох обещал на бога да приеме иудеиската вяра. То би било същото, ако Карл Велики, вождът на кръстоносците, би обещал да приеме исляма.

Ето още една сценка от третата книга. Действието става в Египет. Цар Птоломей Филопатор се ядосал на евреите, които въртели голяма търговия в неговите земи. Той заповядал да преброят евреите и според Филон те се оказали един милион души. Този един милион хора били събрани на александрийския хиподрум. Царят заповядал да ги стъпчат със слонове. Но господ бог, който бдял за спокойствието на своя народ, сторил така, че царят задрямал в часа, определен за това зрелище. Когато се пробудил, Птоломей отложил забавата за следния дан, но тогава бог го лишил от памет: Птоломей нищо не помнел. Най-сетне, на третия ден Птоломей си спомнил всичко и заповядал да приготвят евреите и слоновете. Дали на слоновете да пият вино с тамян. Пиесата щяла да почне, когато ненадейно се разтворили небесните двери и оттам се спуснали «два светли и страшни ангела» ( гл. 6, ст. 17 ). Те насочили слоновете срещу войниците, които ги карали. Войниците — то се знае! — били стъпкани, евреите — то се знае — били спасени и царят — то се знае — преминал към истинската вяра. Всичко е както трябва в благочестивите приказки за хора е религиозна умствена нагласа“.

Такова е краткото резюме на Волтер. Няма никаква нужда да разглеждаме и другите налудничави щуротии на „свещените книги Макавейски“.

Нашата задача е изпълнена. Остава да кажем само няколко думи, които може би ще учудят свободомислещите читатели, но те са съвсем чиста истина, установена от автора през време на дългогодишно лично наблюдение на нравите на вярващите хора: колкото и безсмислена да е Библията, има свещеници и дори умни свещеници, които съвсем добросъвестно я считат за вярна, правдива и оригинална, и техният разум никога не е бил смутен от нито един, дори най-фантастичен разказ на авторите, създали „свещеното писание“. Тези необикновено наивни хора не само сляпо вярват, че китът е погълнал Ион, но те биха повярвали, че Ион е погълнал кита, стига само да беше скимнало на „свещения гълъб“ да прошепне такова нещо на някой от пророците!

Такива са резултатите от внушението в течение на дълги векове и от религиозното възпитание в безпрекословно преклонение пред „словото божие“! Толкова голяма е силата на наивното лековерие, с каквото много хора възприемат най-фантастичните поучения на религиозните авторитети!

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4470

Издание:

Лео Таксил. Забавна Библия

Превел от руски език: Любомир Павлов

Редактор: Константин Колев

Художествен редактор: Тотю Данов

Технически редактор: Стефан Христов

Коректор: Блага Филипова

Корица: Александър Хачатурян

Дадена в произв. на 17.XII.1963 г. Подп. за печат на 25. II. 1964 г.

Формат 84×108/32 Печ. коли 31 Изд. коли 23,75. Авт. коли 44.00

Тираж 7,300. Изд. №3422. Лит. група II.

Издателство на Българската комунистическа партия — София, 1964 г.

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

При транскрипцията на имената в българския превод се придържахме към синодалното издание на „Библията“ от 1925 г., и в някои случаи запазихме правописа им. Имената на народностните групи израил, иуда, вениамин и др. се дават с малка начална буква. — Бел.бълг.прев.

Научните изследвания на Библията доведоха до извода, че много библейски текстове представляват различни варианти на легенди, събрани доста разбъркано, без необходимото редактиране и отбор. Характерна в тези повествования е в частност и употребата на наименованията: „елохим“ (неопределено „богове“ — в глава първа на книгата „Битие“) и „Яхве“ (собствено име на древноеврейски бог — в глава втора, като се почне от четвъртия стих).