Библията не казва нито дума за това, кога се е облякъл сам бог. Ходил ли е до грехопадението на хората също гол яли вече е носел онази безформена дреха, в която е прието да го изобразяват на иконите?
Има още един съществен „белег“ за намиране на рая — неговата ограда, защото древноеврейското обозначение на рая („ганеден“) говори именно за „оградено място“.
Съществува еврейско равинистко предание, че от Адам и демоничната жена Лилит произлезли великаните и дяволите. Основите на тава предание произтичат от асиро-вавилонския култ към демона Лилит и от древноперсийския култ към злите духове — „дайви“, „белдабаби“.
Обсъждайки въпроса, защо е станало така, Йоан Златоуст уверява, че намерението на Авел било „боголюбиво“, и че той принесъл от „първородните“, т.е. „скъпите, отбраните“, и „от лойта“, т.е. „най-приятното, най-доброто“. Каин пък принесъл „каквото му попаднало“. Затова „господ бил доволен от Авел“. В преразказите за религиозно възпитание тази „библейска история“ е била украсена с измислици, че „димът от жертвите на Авел се издигал право нагоре, а димът от жертвите на Каин се стелел по земята“, че Авел „принасял от чисто сърце, а Каин с, нежелание“. Библейският текст не говори за нищо подобно.
Ганимед в древногръцките митове, — син на троянския цар Трос, митически основател на град Троя. Възхитен от красотата на Ганимед, Зевс-Юпитер откраднал юношата и го направил виночерпец в царството си на планината Олимп.
Изклинчвайки и приспособявайки се, християнските богослови почнаха да твърдят, че „синове човешки“ Библията уж нарича потомците на Каин, а „синове божи“ потомците на Сит, защото те „се стараели да живеят по волята божия“. Това, разбира се, са празни измислици, никак несвързани с Библията.
Ловелас — съблазнител (по името на герой от романа „Клариса Харло“ на Ричардсон). — Бълг.ред.
В Библията няма никакви указания за времето, за което е построен ковчегът. Л. Таксил разобличава тук поредната измислица на богословите. Тя е основана на това, че бог определил продължителността на живота за хората до 120 години, а също на съпоставянето на стих; 32 от глава 5 и стих 11 от глава 7, където се говори за възрастта на Ной (500 и 600 години). Обаче, ако се вземе първото тълкуване, става подозрително защо бог, давайки на хората 120 години „за покаяние“, не се стърпял и не изчакал останалите 20 години? Второто пък указание ( гл. 5, ст. 32 ) говори ясно само за времето, когато на Ной най-после му се родили деца.
В еврейския текст на Библията ковчегът е наречен „теба“. С тази дума е наречена и кошницата, в която се спасил Моисей ( Изход, гл. 2, ст. 3, 5 ). Оттук следва, че Ноевият ковчег е бил изплетен от тръстика, а после осмолен „отвътре и отвън“. Това прави дългото 150 метра библейско съоръжение съвсем смешно.
Привържениците и тълкувателите на Библията, като съвсем безспорно произведение на самия бог, „пресмятали“, че всемирният потоп станал уж 3242 или 3247 години преди началото на християнското летоброене. Именно около това време станало обединението на Египет от фараон Менес (Мина). Запазени са достоверни сведения за тези времена и, разбира се, никакви данни за всемирен потоп, освен в Библията, няма.
По изчислението, възприето от православната църква, обитателите на „ковчега“ се намирали в този съд 364 дена. Това изчисление се основава на указанията на Библията за това, в кой ден на какъв месец Ной влязъл в „ковчега“ и в кой ден излязъл. Обаче, при липсата у древните евреи на що-годе сносни календарни данни, това изчисление е много съмнително. Може между другото да се пресметне времето и по такива посочвани от Библията срокове: седем дни след настаняването в ковчега „окната небесни се отвориха“, четиридесет дни валял дъжд, водата се издигала 150 дни, намалявала 150 дни, 40 дни след това Ной отворил „прозореца“ и пуснал гълъб (не „свети дух“), а после „почакал“ 7 дни и още 7 дни. Получава се, че божественото „затваряне“ в „ковчега“ продължило дори повече от 400 денонощия! Впрочем библейският разказ за потопа представлява смес от два варианта. Според втория вариант за осъществяване на божието отмъщение стигнали всичко четиридесет дена.
Доказвайки, че в ковчега с дължина 150 метра, ширина 25 метра и височина 15 метра е имало възможност да се съберат по чифт и по седем чифта животни и всякакви твари, един от най-крупните авторитети на руската православна църква в XIX век — митрополит Филарет, уверявал, че Ной бил вземал млади животни; при това те се разполагали не с удобства, а така, че дребните животни можели да си намерят място под по-едрите (!). Данните на съвременната зоология разбиват всичките хитрини на богословите за спасяване на библейската приказка. Наброяват се около 3500 вида млекопитаещи, около 8600 вида птици, около 5500 вида змии и амфибии (според библейската терминология — пълзящи и гадове), към 750 000 вида насекоми, около 30 000 вида паякообразни (членестоногите изобщо са 815 000 вида). Няма да изброяваме молюските, червеите и другите низши безгръбначни. Изобщо целият животински свят наброява към един милион видове! Освен това „свещените“ автори не споменават как са се „спасили“ растенията, прекарали повече от година под водата на дълбочина няколко километра.
Читать дальше