Според пресмятането, прието в православната църква, „сътворението на света“ се отнася към 5507 г. преди началото на християнското летоброене, а по еврейското пресмятане — към 3761 г.
Бог дори уверявал Моисей, че в Ханаан — в „земята обетована“ — „тече мед и мляко!“ ( Изход, гл. 3, ст. 8 ).
Този брой (430 години) се привежда на два пъти — в стихове 40 и 41 от глава 12 на книгата „Изход“.
Златото (температурата на топенето му е 1063°) се разтваря във воден разтвор на хлора и други течности, които отделят свободен хлор, по-специално в царска вода (смес от азотна и солна киселина). Дори отделно взети силни киселини (сярна, азотна, солна) не действуват на златото без допълнителни окислители.
Гробове на прищевките — Бел.ред.
По-вярно е, както е установила библейската критика, книгата „Битие“ да повтаря онова, което е било по-рано записано в книгата „Второзаконие“, защото последната е написана значително по-рано от книгата „Битие“.
В българския текст на Библията това място е изложено много свободно. Латинският текст гласи: „Ако в сражение воин види сладостен сън и му се случи изтичане на семе, той трябва сутринта да излезе в полето, а вечерта да се измие с чиста вода.“
Съвършено по същия начин се изказват и православните богослови. Ето какво например се говори в уводната статия към Библията: „И по отношение идеите, и по отношение стила на всички страници на «Петокнижието» лежи печатът на Моисей: единството на плана, хармонията на частите, величавата простота на стила, наличността на архаизми, прекрасното познаване на древния Египет — всичко това дотолкова силно говори за принадлежността на «Петокнижието» на Моисей, че не оставя място за добросъвестно съмнение“. ( Уводна статия към Библията, издание на сп. „Странник“, СП6, 1904 г. )
Обаче, както е установила научната критика на Библията единство на плана и хармония на частите в „Петокнижието“ няма от началото до последните й страници; срв. макар двата противоречащи си разкази за сътворението на света ( гл. 1 и 2 на Битие ), двата взаимно изключващи се разкази за потопа ( гл. 6, 7, и 8 на Битие ), основание за почитането на съботата ( Второзаконие, гл. 5, ст. 13–15, и Изход, гл. 20, ст. 8–11 ) и др. За „прекрасното познаване“ на Египет в нашата книга се каза вече много: библейските автори са нямали дори най-елементарни сведения за тази велика страна.
Асирия — една от най-великите държави в древността, простираща се при царете Тиглатпаласар III (745–727 г. пр.н.е.), Салманасар V (727–722 г. пр.н.е.), Саргон (722–705 г. пр.н.е.) и др. от реката Ефоат до Средиземно море и Египет.
Йордан (арабите наричат реката Шериаб-ел-Кебир) — най-голямата от малкото реки в Палестина, дълга около 250 км (петнадесет пъти по-къса от Волга — 3 700 км), извира от Сирия и протича по тясна скалиста долина. Плитководна и съвсем не плавателна.
Редакторите на Библията смекчават малко посоченото място в „свещеното писание“. В евангелие от Матея ( гл. 1, ст. 5 ) за майка на Вооз се нарича някоя си Рихав. Така с помощта на благочестивото вмъкване на една само буква се опитват да снемат конфузното място в библейския текст.
Николай Фрере (1688–1749) — френски философ материалист, един от провъзгласителите на епохата на френското Просвещение.
Лорд Хенри Болингброк (1078–1751) — английски мислител и политически деец, приятел на Волтер и Дж. Свифт. В трудовете си разкрил маса библейски противоречия, изказал един от първите мисълта за неисторичността на Исус Христос.
Томас Вулстон — английски богослов. Твърдял, че вехтозаветните чудеса никога не са съществували и че те са послужили за създаване евангелската история на Исус. В по-нататъшните си работи изказал предположението, че и евангелските чудеса са само алегории. Измъчван в 1733 г. в затвора за твърде свободното от гледна точка на служителите на църквата тълкуване на Библията.
Мадиамците, както читателят помни, били вече всички избити от Моисей ( Числа, гл. 31 ). Това не пречи на „свещения“ автор отново и отново да ги изважда на сцената.
Раждането на Самсон се било предшествувало от едно от обикновените в религиозните митове „благовещения“, използувано по-късно в новозаветния мит за Христос. Самсон е един от най-старите богове-спасители, разновидност на слънчевото божество, образът на когото води началото си от древновавилонския прототип — героя Гилгамеш. Самата дума „самсон“ значи „слънчев“.
Читать дальше