Лео Таксил - Забавна Библия

Това е също велико „чудо“: повече от година цялата земна повърхност била под водата — и ето дърветата, като че нищо не е било, се покриват с листа.

Невъзпитан, долен човек. — Бълг.ред.

Опитвайки се да обосноват поредната библейска глупост, християнските богослови твърдят въпреки текста на „свещеното писание“, че провинението на малкия Ханаан се е изразило в това, че той уж пръв видял своя свят дядо пиян и казал за това на баща си.

На основание на това библейско разделение на народностите, уверява Йоан Златоуст, „започнало робството. Преди това между хората нямало такава изнеженост, щото един да се нуждае от услугите на другите… Всичките имали равна част и нямало никакво неравенство… Нека робът размисля върху това, че е станал роб, защото Хам е показал такава дързост, а господарят, от своя страна, нека си представя, че подчинението и робството са произлезли не от друго, а от това, че същият той (Хам) разкрил злата си воля и се лишил от равната е братята си чест“ ( XXIX беседа ).

Тук съвършено явно боговете (елохим) разсъждават един с друг. Обаче християнските богослови извъртат по този повод по най-безсрамен начин. Според мъглявото, но, разбира се, «богомъдро» тълкуване на Йоан Златоуст, тук ние имаме обръщение на бога «към равночестните на себе си», т.е. «към сина и духа».

Бакхус — едно от наименованията на древногръцкия бог на виното, плодородието и веселието Дионис.

Девкалион — единственият от хората, спасил се с жена си Пира от потопа, с който древногръцкият „баща на боговете и хората“ Зевс решил да погуби греховното хорско поколение. Той се спасил в ковчег, който след потопа заседнал на планината Парнас.

Авраам се отправил към Египет вместо към Палестина, която Библията нарича Ханаанска земя, защото в обещаната му прекрасна земя имало глад ( Битие, гл. 12, ст. 10 ). Египетските приключения на „светия праотец“ били по-късно използвани в библейската легенда за Йосиф и братята му, също уж спасили се от глад в Египет.

Позорен прякор за хора, които извличат материални изгоди от близки към тях жени, занимаващи се е проституция. Думата влязла в употреба след публикуването на комедията на А. Дюма „Господин Алфонс“.

Под своя защита взел „светия праотец“ и Йоан Златоуст: той намерил в тази търговия на Авраам със Сарра „венец на тяхната съпружеска любов и образец, достоен за подражание“. „Да чуват това мъжете и жените — казва той в XXXII беседа за книгата «Битие» — и да подражават на единомислието, крепката любов и великото благочестие на тези съпрузи.“ „Също тъй и вие, жените, бъдете покорни на мъжете си… както Сарра се покоряваше на Авраама, като го наричаше господар; вие сте нейни чеда, ако правите добро, без да се боите от нищо“ — поучава и апостол Петър ( I Послание на Петър, гл. 3, ст. 1,6 ).

„Свещеният“ автор на Библията сравнявал бъдещия брой на потомците на Авраам със звездите, количеството на които се представя на неосведомените хора за неизброимо. Между това с невъоръжено око дори при най-благоприятни условия могат да се видят само няколко хиляди звезди. Ако пък се допусне, че „светата“ книга е „предусещала“ вече успехите на телескопическата астрономия, и в този случай „божието обещание“ звучи наивно: с най-мощните съвременни телескопи могат да се видят само няколко милиона звезди. Най-после, ако се вземе броят на звездите в нашата звездна система — Галактиката, тогава „обещанието“ ще стане невъобразимо фантастично: в галактиката има повече от сто милиарда звезди.

По-нататък Библията произвежда от Измаил „дванайсет князе“ на чергарското племе измаиляни (Битие, гл. 25, ст. 16). Съгласно Корана потомците на Измаил се смятат за „правоверни“ араби и турци.

Прехвърлянето на празнуването на съботата, установено със заповедите на библейския бог, е утвърдено окончателно в 361 г. с постановление на лаодикийския събор. С това постановление под заплаха на църковно проклятие и конфискация на имуществото било забранено въздържането от работа в събота. Ръководителите на вярващите действително имат власт да отменят решенията на бога, обявени в неговите заповеди.

„Свети“ Кирил — патриарх александрийски от 421 до 445 г. — един от ранните деятели на християнството.