Лео Таксил - Забавна Библия

Виж Изход гл. 4, ст. 25–26; гл. 12, ст. 48; Левит, гл. 12, ст. 3; също Иисус Навин, гл. 5, ст. 2 и сл.

„Светият“ Йоан Златоуст пояснява: „От двете злини Лот избира по-малката.“ Великолепен пример на лицемерен морал!

В древногръцкия мит за Филемон и жена му Бавкида се разказва, че веднъж Зевс и вестителят на боговете Хермес наминали в едно селище да отпочинат, но навсякъде им отказали гостоприемство. Приели ги в бедната си къщичка старците Филемон и Бавкида. Боговете възнаградили гостоприемните старци, а свидливите жители на селището наказали с потоп.

Нещо повече, „църковните отци“ съумели да оправдаят напълно и самия Лот. Според закона на Моисей за извършеното му се полага смъртно наказание („ако някой върши всички тия гнусотии, то душите на ония, които вършат това, ще бъдат изтребени измежду народа си“ — се казва в осемнадесета глава на книгата „Левит“). Християнската пък църква празнува ежегодно паметта на този „свети“ праотец на 9 октомври.

Съществува християнска легенда, която твърди, че грехът на Лот с дъщерите не му е вменен във вина. Според тази легенда, Авраам, желаейки да узнае как бог гледа на греха на Лот, уж посадил три „леторасли“ — кипарис, певга (финикова палма) и кедър — и заставил Лот да ги полива. Дърветата се прихванали и се сраснали в едно. От това „трисъставно“ дърво бил, фантазират авторите на легендата, направен кръстът на митическия Иисус (виж Църковние ведомости, 1896, стр. 1526 ).

Господ ще предвиди. — Бел.ред.

Библията, която пищно именува „царе“ вождовете на дребни племена („царете“ содомски, гоморски, герарски и др.), нагло принизява истински силните и по своето време цивилизовани държави в древния свят. Хетското царство се намирало в източната част на Мала Азия и в средата на XX век преди нашата ера било страшен противник на Сирия и Египет. В дадения случай, живеейки със „синовете Хетови“, Авраам е трябвало да се намира на северозапад от Палестина и Сирия. Изпратеният от него „раб“ за невястата на Исаак е трябвало да измине път от две хиляди километра, до „град Нахор“, т.е. до Ура. За огромния град (в долното течение на Ефрат) библейските автори говорят така, като че ли това е било лагер на малка орда чергари.

Този разказ е повторение на толкова харесалото се на авторите на Библията събитие от живота на Авраам.

Книгата „Битие“ привежда обаче и други данни за жените на Исав: Ада — дъщеря на Елон, Оливема — дъщеря на Ана, и Васемата — дъщеря на Измаил ( Битие, гл. 36, ст. 2–3 ).

Игра на думи. В оригинала е употребена думата „canard“ (на руски „утка“), която означава едновременно: патица и сензационна измислица. — Бел.ред.

Според „божия закон“, публикуван впоследствие от Моисей (Левит, гл. 15, ст. 19–24), жената „трябва да седи седем дена по време на очистването си“. Тя е „нечиста“. Всички вещи, до които тя в такова състояние се докосва, също стават нечисти.

Много характерно се говори за този епизод в книгата на пророк Осий ( гл. 12, ст. 3–4 ): Възмъжавайки, Иаков се борил с бога. „Той се бори (с ангела) и го надделя“. Поставената от нас в скоби дума е очевидно благочестиво по-къснешно вмъкване.

Българският текст на Библията казва: „мадиамците го продадоха в Египет на фараоновия царедворец Потифар, началник на телопазителите“ ( Битие, гл. 37, ст. 36 ). Църковнославянският текст, както и латинският текст съобщават: „мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Пантефрей, фараоновия евнух, архюмагяра“.

В числото на прадедите на Иисус са отбелязани преди всичко търгуващите с жените си Авраам и Исаак; по-нататък Фарес, роден от кръвосмесителната връзка на Тамар със свекъра си Иуда; Вооз, неин родственик; Соломон, роден от съблазнената от Давид Вирсавия, жена на „генерал“ Урий ( Евангелие от Матея, гл. 1, ст. 2, 3, 5, 6 ).

Служителите на католическата църква твърдят, че „свети“ Антоний завежда половите взаимоотношения и помага против „безплодие“.

Библейският текст, обикновено противоречейки си, сочи и друго: в ст. 46, глава 41 се казва направо, че Йосиф бил на 30 години, когато, излизайки от затвора, „се представил пред лицето на фараона“ и следователно не по-малко от 35 години при срещата си с братята, а Вениамин значи е бил на 30 години. Освен това в Библията се споменават трима сина и седем внуци на „малкия“ Вениамин, които дошли е него в Египет ( Битие, гл. 46, ст. 21 ).