Лео Таксил - Забавна Библия

Ифигения — в древногръцкия мит дъщеря на цар Агамемнон. Била принесена в жертва на богиня Артемида, разгневена на гърците. Този мит е послужил като сюжет за много литературни произведения (Еврипид, Расин, Гьоте).

В книгата си Л. Таксил цитира почти изцяло цялата библейска книга „Рут“ (тя има четири глави). В това издание на „Забавна Библия“ редакцията привежда само преразказа на съдържанието на книгата „Рут“, като се ограничава с цитирането само на някои най-интересни места на „свещения“ текст.

Безславие — Бел.ред.

В руските (и българските — бел.бълг.ред.) преводи на Библията са отстранени от църковниците много неприлични места. Но църковнославянският текст е по-откровен: „И отяготе рука господня на Азоте, и наведе на них, и воскипе им на седалищах их, во Азоте и в пределах его, и посреде страны его умножишася мышы“ ( ст. 6 ); „и поразил мужи града от мала до велика, и поразил их на седалищах их, и сотвориша гефеи себе седалища (злата)“ ( ст. 9 ).

Урим, също и тумим — амулети, които еврейските жреци използвали за гадаене. Това били скъпоценни камъни, които украсявали дрехите на първосвещеника. Библията нееднократно отбелязва, че с помощта на тези талисмани било възможно «да се запитва» бог и да се «узнава волята му». За тези «запитвания» виж в първата книга на «Царства» ( гл. 14, ст. 37; гл. 22, ст. 10; гл. 23, ст. 9 и сл.; гл. 28, ст. 6; гл. 30, ст. 7–8 ).

От бога обикнат. — Бел.ред.

По признание на самите богослови грехът на Давид бил двоен: блудство и убийство. Според божия закон той два пъти заслужавал смъртно наказание: за прелюбодеяние — съгласно книгата „Левит“ ( гл. 20, ст. 30 ), и за убийство — съгласно същата книга ( гл. 24, ст. 17 ). Но той бил цар. За оправдание на „светия кротък цар“ Давид послужило също и това, че Вирсавия била жена. Богословите съумели да прехвърлят част от вината (и при това главната!) именно върху нея. Те я обвинили за „безсрамието, е което тя откривала своите прелести пред очите на царя, къпейки се на открито място, където било лесно да я видят, а също в поразителната готовност (!), с която тя се съгласила да изпълни желанията на царя в такава работа“ (!) ( виж Лопухин, „Библейска история“, т. II ).

Това неудобство се старае да избегне родословието, приведено в глава 3 на евангелието от Лука, въпреки евангелието от Матея, което извежда рода на Христа от Давид чрез другия му син — Натан.

М. Гюе (1630–1721) — френски философ, представител на теологическия скептицизъм.

Около два и половина килограма.

„И каза царят на Семея: ти няма да умреш. И царят му се закле“ ( II Царства, гл. 19, ст. 23 ). „Свети“ Давид обаче намерил напълно християнски и благочестив начин да отмъсти на врага, без да наруши клетвата си: „И царят заповяда на Иодаевия син Ванея, и той отиде, та порази Семея, и той умря“ ( III Царства, гл. 2, ст. 46 ).

Това преброяване се описва доста разноречиво в двете книги на Библията: във втора книга на „Царства“ ( гл. 24 ) и в първа книга на „Паралипоменон“ ( гл. 21 ). В първата от тях се казва; „Гневът господен пак се разпали против израилтяните и подбуди между тях Давида да рече: иди, преброй израиля и иуда… и излезе, че израилтяни имаше осемстотин хиляди мъже силни, способни за война, а иудеи — петстотин хиляди“ ( ст. 1, 9 ). Във втората: „Подигна се сатана против израиля и подбуди Давида да преброи израилтяните… Всички израилтяни бяха хиляда хиляди, и сто хиляди мъже мечоносци, а иудеи — четиристотин и седемдесет хиляди мечоносци“ ( ст. 1, 5 ). Според първата бог предлага на Давид седем години глад, според втората — три ( ст. 13 и ст. 12 ). Забравяйки за този „грях“, третата книга на „Царства“ ( гл. 15, ст. 5 ) уверява, че „Давид вършеше каквото бе угодно пред очите на господа и през всички дни на живота си не отстъпяше в нищо от онова, що му бе той заповядал освен постъпката с хетееца Урия.“

„Както по своя живот, така и особено по своя дух Давид повече от който и да било във Вехтия завет, е бил истински праобраз на Христа“ — отбелязва известният богослов А. Лопухин в своето „Ръководство към библейската история“ ( СП6, 1888 ).

Отделение за светая светих. — Бел.ред.

Готски алманах — справочно немско издание, в което от година в година се описвали родословията на „аристократическите особи“ и се изброявали „благополучно здравствуващите“ „царствени особи“. В алманаха се съобщавало какви промени са станали в тази „висока“ среда през изтеклия период: кой от сановническите особи се е бракосъчетал, умрял и т.н.