Лео Таксил - Забавна Библия

V. Авторът прибавя, че Антиох III отстъпил на римляните Индия, Мидия и Лидия ( гл. 8, ст. 8 ). Това е вече прекалено! Тази смелост в манипулирането с историческите факти с нещо съвсем постижимо. Оставало е още авторът да отстъпи на римляните Китай и Япония!

VI. След това в желанието си да се прояви като познавач на положението в Рим, той казва, че всяка година там избират един владетел — съдник — и само на него се подчиняват ( гл. 8, ст. 16 ). Този невежа не е знаел, че в Рим има двама консули!

VII. Иуда Макавей и братята му, доколкото можем да вярваме на книгата, изпратили посланици до римския сенат, които казали следното: «Иуда Макавей и братята му и целият иудейски народ ни пратиха при вас, за да свържем с вас съюз и мир». Това трябва да е звучало например така, както ако някой партиен водач от република Сан Марино изпратеше посланици в Турция да сключат съюз за дружба. Но и отговорът на римляните, който се цитира от Библията, е не по-малко учудващ. Ако в Рим наистина са пристигнали и пратеници от някаква повече или по-малко известна и силна република и ако Рим действително е сключил тържествен съюз с Иерусалим, без съмнение Тит Ливий и другите историци биха знаели това. Но за «съюза» с Рим споменава само Библията.

VIII. Наскоро след това попадаме на още едно самохвалство: това е измисленото родство на евреите със спартанците. Авторът казва, че някой си лакедемонски цар, на име Арей, писал на еврейския първосвещеник Оний ( гл. 12, ст. 21–23 ): «Намери се в писанието за спартанците и за иудеите, че те са братя и са от Авраамовия род. Сега, след като узнахме това, добре ще сторите да ни пишете за вашето благосъстояние. Ние пък ви известяваме: вашият добитък и вашият имот са наши, а което ние имаме, то е ваше. И заповядахме да се извести вам това.»

Невъзможно е да се отнасяш сериозно към измислици, напълно лишени от здрав смисъл. Това прилича на историята с Арлекин, който се представял за свещеник. Когато съдията го изобличил в лъжа, той отговорил: «Но аз наистина мислех, че съм свещеник!» Излишно е да се доказва, че спартанците никога не са имали цар на име Арей и че по времето на великия жрец Оний лакедемонците вече не са имали никакви царе. Би било също така излишно губене на време да се доказва, че Авраам е бил така малко известен в Гърция, както и в Рим.

IX. Да се спрем сега на чудното приключение на Илиодор, за което разказва 3 глава на втората книга. «Селевк, азийски цар» (Селевк IV Филопатор), по-голям брат и предшественик на Антиох IV Епифан, научил уж от един евреин, бивш домакин на храма, че Иерусалимската съкровищница притежава несметни богатства. Понеже имал нужда от пари за войните, които водел, царят изпратил своя офицер Илиодор да изиска тези богатства. Илиодор отива да изпълни поръчката и се споразумява с великия жрец Оний. По време на разговора им в храма, от небето слязъл грамаден кон, яхнат от конник, целия в злато. Конят заудрял Илиодор с предните си копита, а двамата ангели, които държали коня за юздите, биели Илиодор с камшици. Жрецът Оний взел да моли бога за него. Просветите ангели престанали да бичуват офицера и му казали: «Благодари се на Оний! Ако не бяха неговите молитви, бихме те пребили от бой». След това те изчезнали.

На критиците това чудо се е сторило особено странно, защото нито египетският цар Сусаким, нито Навуходоносор, нито Антиох Епифан, нито Птоломей Сотер, нито великият Помпей, нито император Тит, всичките грабили ценности от еврейския храм, някога са били бити от ангели. Наистина някой си свят монах бил видял дяволи да изпращат душата на Карл Мартел 92с лодка в ада. Дяволите бичували душата му с камшици, защото Карл задигнал нещичко от богатствата на манастира на свети Денис. Но подобни случаи стават, нека си послужим с учтиви изрази, не съвсем често.

X. Изоставяме големия брой анахронизми, обърквания, грешки, подправки, невежи измислици, с каквито са препълнени книгите Макавейски, и преминаваме към смъртта на Антиох, описана в 9 глава на втора книга. Тази грамада от лъжа, измислици и глупости предизвиква отвращение. По думите на автора Антиох уж дошъл в Персеполис, за да разграби този град и храма. Добре е известно, че градът, наречен от гърците Персеполис («град на персите»), е бил разрушен от Александър Македонски. Евреите живели винаги изолирано от другите народи, винаги увлечени само от своите собствени интереси и презиращи всички инородци и иноверци, разбира се, не са могли да знаят за събитията в Китай или Индия. Но нима е било възможно да не знаят, че градът, който само гърците са наричали Персеполис, е престанал да съществува 160 години преди Антиох? Същинското име на този град е било Истхар. Ако книгата Макавейска е написал евреин от Иерусалим, жител на Азия, той не би назовал столицата на персийските царе е име, което се среща изключително в гръцки източници. От това вадят заключение, че последните книги на Стария завет е можело да бъдат написани само от евреи елинисти от Александрия 93.