В тази епоха римляните, без ни най-малко да се смущават от военния съюз, тъй да се каже, сключен от тях с Макавеите, понесли своето победоносно оръжие към Мала Азия, Сирия и по-далеч — до Кавказ. Селевкидите вече ги нямало. Арменският цар Тигран, тъст на Митридат, завоювал част от сирийските владения. Гней Помпей (106–48 г. пр.н.е.) покорил Тигран. Той довел Митридат до самоубийство и в 64 г. пр.н.е. направил Сирия римска провинция. В книгите на Макавеите не се споменава нищо за този велик римлянин, нито за Лукул, нито за Сула. За Библията това не е изненадващо!
Хиркан, изгонен от брата си Аристовул, се скрил при един арабски вожд на име Аретас. Иерусалим и тогава бил толкова незначително селце, че Аретас — водач на малка чергарска шайка разбойници — успял да обсади този град. Помпей тогава бил в Долна Сирия. Аристовул се обърнал за покровителство към един от военачалниците му и той заповядал на бедуините да снемат обсадата и да не нападат повече римските земи, тъй като е присъединяването на Сирия Палестина станала римска област. Такъв е бил единственият съюз, който Римската република е могла да сключи с иудеите.
Флавий пише, че Аристовул изпратил на Помпей разкошни подаръци, за да го омилостиви. Страбон казва, че това е било златен грозд, но приписва подаръка на Иоан-Александър, а не на Аристовул. Както и да е било, но Аристовул и Хиркан, като си оспорвали един друг званието върховен иудейски жрец, отишли при Помпей на съд. Последният се гласял да произнесе своето решение, когато Аристовул изчезнал. Може да се смята, че златните гроздове не повлияли на съдията и че по-младият син на Иоан-Александър решил, че е по-добре да разчита на Иерусалимските укрепления.
Помпей също обсадил Иерусалим. Известно е, че този град има великолепно отбранително положение. Той би могъл да стане най-добрата крепост в Изтока, ако попадне в ръцете на голям или средно изкусен строител. В краен случай храмът, който бил цитадела, можел да се направи непристъпен, тъй като е бил построен на върха на отвесна скала, обкръжена с пропасти. Помпей бил принуден да загуби почти три месеца за подготовка на военни машини. Но щом като те само били пуснати в ход, той завладял крепостта. Един от синовете на диктатора Сула се изкачил пръв на укреплението. Този ден е забележителен и поради това, че превземането на Иерусалим от римляните е станало по време на консулството на Цицерон (63 г. пр.н.е.).
Йосиф Флавий разказва, че 12 000 евреи са били избити в храма. Бихме му повярвали, ако не знаехме, че той винаги преувеличава. Не бива да му се вярва и когато прибавя, че в храма намерили 2 000 таланта злато и че победителят събрал още 10 000 таланта в града. В края на краищата Иерусалимският храм толкова пъти е бил завземан от победители на иудеите, които са го разграбвали, че е трудно да се вярва в него да е имало голямо количество ценности. Още по-безсмислено е да се вярва, че на такова мъничко царство, тъй бедно и изтощено от постоянни междуособици, е можело да се наложи контрибуция от 10 000 таланта.
За тези неща съвсем не мислят хората, които четат Библията, без да се замислят, и лекомислено повтарят басните, породени от потъпканото национално честолюбие! Разумният човек вдига учудено рамене, като вижда, че Александър не е могъл да събере в Иудея повече от 30 таланта във войната за независимост срещу Дарий и че изведнъж някой си намира в еврейските каси дванадесет хиляди таланта.
Без съмнение Помпей не е взел нищо за себе си и се е задоволил е това, да застави евреите да заплатят разноските по експедицията, която е била в края на краищата странична диверсия в цялостната му кампания в Мала Азия. Цицерон хвали неговото безкористие. Но историкът Ролен („История на Рим“, кн. XVI) казва, че оттогава започват несполуките на Помпей заради светотатственото му любопитство, което го тласнало в „светая светих“ на еврейския храм.
Волтер възразява на Ролен, че Помпей едва ли е можел да знае, че влизането там е забравено. Забраната се е отнасяла във всеки случай за евреите, а не за Помпей. Строители, дърводелци, каменари и други работници са влизали там, когато е трябвало да правят ремонт. Може би трябва да се прибави, че наличието на „ковчега на завета“ — сандъка, в който „живеел“ бог — е правело това място свещено. Но „ковчегът“ изчезнал безследно още по времето на Навуходоносор.
Цезар — продължава Волтер — също като Помпей би влязъл в това дълго около девет метра помещение. Той би полюбопитствувал да надникне в олтара на бог Саваот. Помпей бил победен от Цезар в битката при Фарсала на 6 юни 48 г. пр.н.е. Възможно е и с това той да е бил наказан за Иерусалимското си любопитство? Но за това поражение е имало и други причини, и сред тях военният гений на Цезар е изиграл много по-голяма роля. Но още по-голямо светотатство от влизането в „светилището“ е да се избият в храма 12 000 души.
Читать дальше