Лео Таксил - Забавна Библия

Нека направим отначало кратък преглед на историята на евреите.

През време на царуването в Сирия на Антиох Епифан жрец Мататия дал сигнал за въстание, като убил евреина, който принасял жертва на сирийските богове. С него били петимата му синове — Иоан, Симон, Иуда, Елеазар и Ионатан. Нарекли ги Макавей (чукове). Иудея вдигнала бунт. Хората почнали да се въоръжават с каквото им попаднело. Иуда Макавей, най-силният от синовете на Мататия, застава начело на бунтовниците и сече на късове царските воини. Но той не се задоволява с положението си на вожд. Той поема върху си също и жречеството. В третата глава на първа книга са изброени победите, които Иуда удържал над Аполоний в околностите на Самария, над Сирон при Веторон и над трима други военачалници на Антиох — Птоломей, Никанор и Горгий.

През време на царуването на Антиох Евпатор, син на Антиох Епифан, Елеазар Макавей имал по-малко сполука от брат си Иуда: в разгара на сражението, като видял във вражеските редове слон, украсен с царски знаци, Елеазар се хвърлил срещу животното, като смятал, че върху него се намирал царят. Но слонът сграбчил нашия евреин с хобота и го счупил на две като порцеланова кукла 91.

В епохата на Димитрий Сотер, чичо и приемник на Антиох Евпатор, Иуда Макавей още веднъж възтържествувал над сирийската армия, която била под командуването на Вакхид, и два пъти над Никанор, на когото победителите „отсякоха главата и дясната му ръка… и окачиха пред Иерусалим“ ( I Макавейска, гл. 7, ст. 47 ). Ала при новото настъпление под предводителството на Вакхид иудеите в ужас се пръснали и предоставили на своя генерал сам да загине под ударите на врага. Така загинал прочутият Иуда Макавей. Братята му Ионатан и Симон го наследили един след друг.

"Елеазар… видя един слон… който надминаваше всички… той пожертвува себе си, за да спаси своя народ и да си спечели вечно име" (I Макавейска, гл. 6, ст. 43–44).

Макавеите произлизали от левитско коляно и получили царската власт като прости жреци. В такъв случай трябва да признаем, че това събитие съвсем е разстройвало всички пророчества затова, че еврейските царе ще произлязат от Иудиното коляно. Възцаряването на Макавеите потъпквало пророчеството за върховенство на Давидовия дом. Никой не останал от Давидовото племе; поне никаква библейска книга не отбелязва нито един потомък на този цар от времето на пленяването на евреите.

Децата на левита Мататия, наречени отначало Макавеи, а после Хасмонеи, осквернили с престъпленията си и олтара, и трона. Те се придържали о варварска политика, която била причина за окончателната гибел на отечеството им. Жреческата власт не ги спасила от плащането на данък на сирийския цар. Освен това тия свети герои се изтребвали един друг. Опилият се на пира Симон, последният брат на Иуда Макавей, бил убит заедно с двамата си сина от зет си Птоломей, управител на Иерихон, който искал да завладее властта.

Хиркан, син на върховния жрец Симон и сам върховен жрец, се опитвал да вдигне бунт против Антиох Сидетий. Сирийският цар го обсадил в Иерусалим, а бог, види се, не искал да се яви на помощ, защото Хиркан трябвало да умилостивява сирийския цар с контрибуции.

Това бил същият Хиркан, който, възползвайки се от един смут в Сирия, завладял най-сетне Самария, отколешния враг на Иерусалим. След това тоя град бил възстановен от Ирод, който преименувал Самария на Севаста. Самаряните се оттеглили в Сихем, който сега се нарича Напеуза. Те се оказали още по-близо до Иерусалим. Взаимната омраза между двете половини на избрания от бога народ станала още по-яростна. Иерусалим, Сихем, Иерихон, Самария, които са толкова известни у нас благодарение на религиозните приказки и които са били така малко известни на Изток, са били през цялата, им славна, но измислена история малки градчета, притиснати едно до друго. И бедните им жители се занимавали със сезонна работа.

Опиянен от шовинизъм, Йосиф Флавий не изпуска случая да каже, че Хиркан Макавей бил завоевател и пророк и че бог често разговарял с него на четири очи. Неоспоримо доказателство за пророческия дар на тоя Хиркан, според Йосиф Флавий, е това, че като имал двама любими синове, които били чудовищно вероломни и жестоки, той им предсказал лош край, ако не се поправят. От тия двама хубостници единият бил Аристовул, другият Антигон. Тщеславието на тия евреи ги накарало да приемат гръцки имена. Бог посетил една нощ Хиркан и му показал портрета на другия му син, който отначало се наричал Иоан, а по-късно намислил да се нарича още и Александър.