Лео Таксил - Забавна Библия

Тогава царят твърде много се зарадва за Даниила и заповяда да го извадят от ямата; и извадиха Даниил из ямата, и никаква повреда не се намери по него, защото той вярваше в своя бог.

Царят заповяда и доведоха ония люде, които обвиняваха Даниила, та ги хвърлиха в лъвовата яма, както тях самите, тъй и децата им и жените им, и още не стигнали дъното на ямата, лъвовете ги сграбиха и строшиха всичките им кости.

След това цар Дарий написа на всички народи, племена и езици, които живеят по цяла земя; «мирът да ви се умножи! От мене се повеля издава във всяка област на царството ми да треперят и да благоговеят пред Данииловия бог, защото той е бог жив и вечно живеещ и неговото царство е несъкрушимо, и неговото владичество е безкрайно»“ ( Даниил, гл. 6, ст. 16–28 ).

Трябвало е наистина водачите на еврейския народ да са го държали в пълна тъмнина и невежество относно онова, което ставало у другите народи; трябвало е също ония, които са писали „свещените“ книги, да имат съвсем феноменална наглост! Обръщане на Дарий в еврейската вяра? Провъзгласяване на иудаизма в държавна религия с едикт на Дарий? И това религиозно-политическо събитие с толкова грамадно значение е доведено с царски заповеди до знанието на всички народи! Можем ли да си представим по-нахална и заедно с това по-самовлюбена лъжа? Бихме ли могли да си помислим, че нещо подобно е можело да хрумне някому, ако Библията не бе се запазила? Дарий, който се покланя на библейския Саваот — на Адонай? Оня Дарий, който допринесъл с богатствата си за построяването на храма на Диана ефеска — прочутото езическо светилище? Лъжи, но знай мярка!

Затова пък Даниил, тоя мним министър-председател на Дарий, нито в една от четиринадесетте глави на приписваната му книга не говори нито дума за войната на Дарий с гърците. За това грандиозно историческо събитие Даниил нищо не е чувал. Той не знае дори за Маратонската битка!

Глави 7–12 от „Книгата на Даниила“ са посветени на сънищата на автора и на пророчествата му. Ако тия съновидения бяха изложени дори от един правдив писател, и тогава, разбира се, те не биха представлявали никаква ценност. Но под перото на един лъжец, който невъзмутимо и непрестанно твърди, че е бил губернатор на вавилонска провинция при Навуходоносор, а сетне министър-председател на Дарий, тия претенциозни пророчества и видения губят дори оня интерес, който може понякога да накара човека да се вслуша и в своеобразните бълнувания на един луд. Какво ни интересува нас дали на Даниил се е присънил или не му се е присънил лъв с орлови криле, или мечка, от устата на която стърчали три грамадни зъба, или четириглав леопард, който имал на гърба си четири птичи криле, или неизвестно животно, което има десет рога и железни зъби? Какъв интерес представлява това, че тоя дързък лъжец предвещава всеобщо възкресение, което ще стане, казва той, „към свършека на времето и времената и полувремето“ ( Даниил, гл. 12, ст. 7 ). Всичко това не струва повече от брътвежите на врачка, която гадае на карти или на кафе. При четенето на тия страници можеш само да почувствуваш още по-голямо отвращение към служителите на религията, които използват Библията за потискане разума на вярващите, и още повече да съжалиш ония, които приемат тия жалки безсмислици, виждайки в тях предмет на божествено вдъхновение.

Глава 13 разказва как Даниил спасил живота на една добродетелна жена, за която двама стари мошеници успели да изкарат смъртна присъда, и по какъв начин била доказана клеветата на обвинителите, които по негово настояване били умъртвени вместо жертвата им. Действието става във Вавилон през време на еврейския плен. Героинята е някоя си Сусана, жена на Иоаким. Тая Сусана била много хубава и вярна на мъжа си. Двама старци пламнали от страст към нея. „Те и двамата бидоха наранени от похот към нея, но не откриваха един другиму болката си, защото се срамуваха да открият пожеланието си, че искат да се съединят с нея. И те прилежно вардеха всеки ден да я видят“ ( Даниил, гл. 13, ст. 10–12 ).

Веднъж случаят им развързал езиците. Те си казали един другиму за своята похот и решили занапред да действуват заедно, за да постигнат благосклонността на Сусана и за двамата. За тази цел веднъж те се скрили в градината, където тя идвала да се къпе, почакали, докато се съблече и изпрати слугините си, и като излезли внезапно от храстите, поискали тя да задоволи нечестивите им желания. В противен случай те щели да разкажат на всички, че са я заварили с любовник. Сусана плакала и всякак се съпротивявала. Двамата старци — между другото казано, това били местни съдии — се развикали, разтревожили слугите и съседите и събрали цяла тълпа, която на другия ден поискала народно събрание пред къщата на Иоаким.