Лео Таксил - Забавна Библия

Фактите за първото нашествие на Навуходоносор срещу иудеите, изнасяни в четвъртата книга на „Царства“, ни най-малко не съответствуват на онова, което Библията разказва по този повод в книгата „Иудит“. Ако епизодът с Олоферн се отнасяше към тая епоха, няма никакво съмнение, че Навуходоносор би отмъстил за убийството на генерала си през време на това първо нашествие, без да предостави самостоятелност на Иудея.

Невъзможно е да отнесем тоя епизод също и към следващите години, през които вавилонското иго лежало върху иудеите много по-тежко, отколкото когато и да било. В 588 г. фараон Уах-аб-Ра (Априй) след успешна война със сирийците подбудил иудейския цар Хиския-Седекия да отхвърли вавилонското иго. Априй бил разбит от Навуходоносор в Сирия. След като се върнал от победоносния си поход, Навуходоносор отново обсадил Иерусалим. Подвигът на Иудит, разбира се, не бил извършен и в тоя период, защото победата още веднъж се паднала на враговете на израил. Обсадата завършила с превземането на Иерусалим и с пълния разгром на иудейското царство. Вавилонските войски влезли в Давидовия град през нощта на девети срещу десети юли 586 г. пр.н.е. Храмът и дворецът били разрушени, обществените сгради, а също и домовете на отделните жители били изгорени, укрепленията обърнати в развалини; цялото царско семейство било изтребено и избито, с изключение на Седекия, който с избодени очи бил откаран в плен във Вавилон, съпроводен от тълпи пленени иудеи.

Навуходоносор не преставал да бъде бич и буря за Иудея. Неговите армии пристигали на територията на Палестина, като удържали винаги победи било под командуването на военачалниците му, било под негово лично командуване. Това не отричат и библейските книги на „Царства“. Следователно, щом книгата „Иудит“ приписва на хубавицата баба подвиг в борбата против едното от генералите на Навуходоносор, а Вавилон не е имал двама царе със същото име, излиза, че от първия до последния ред книгата „Иудит“ е гола богословска измислица.

Книгите на пророците Исаия, Иеремия, Иезекиил и др. не представляват никакъв интерес за нашето изследване. Разказите за събития, дори и в действителност станали, уж написани преди тия събития, всъщност говорят за миналото или за това, на което авторите са били съвременници. Що се отнася до пророчествата, те са невъзможно разлети и мъгляви. Това позволява да бъдат тълкувани по желание и дори да се мени тълкованието за различни цели и относно различни събития. Не се спираме на тях. Това би означавало да караме читателя напразно да си губи времето.

Сега ще се разделим с по-рано провежданата от нас система на последователен разбор на библейските текстове. В по-нататъшната част на нашия труд ние ще групираме всички епизоди, които съставят драматичната, отстоявана от служителите на религията история на еврейския народ от времето на разрушението на храма от Навуходоносор до Иисуса Христа. По такъв начин ние ще предложим на читателя подбор на най-интересните; откъси, като започнем от Даниил, чиито приключения се отнасят до епохата на Навуходоносор.

Книгата на Даниил почва с повествование за това, че цар Навуходоносор уж бил възпитал във Вавилон, сред своите евнуси и слуги, четирима млади евреи от благороден произход, най-хубави на лице. Асфенах, началник на евнусите, предал на своя помощник Амелсар тия четирима момци — Даниил, Анания, Азария и Мисаил, като ги преименувал на Валтасар, Сердах, Мисах и Авденаго. В Библията няма указания те да са били подложени на кастрация, но това личи доста ясно от текста. Както и да е, възпитанието било от полза за младежите и Навуходоносор признал, че те са десет пъти по-умни и по-учени от всички мъдреци и звездобройци в царството му.

Един прекрасен ден, или по-вярно една прекрасна нощ, Навуходоносор видял сън, който толкова го смутил, че като се събудил, не могъл да си го спомни. Той повикал при себе си всички халдейски мъдреци и им заповядал да кажат какво е видял насън и да му обяснят съновидението. Мъдреците отговорили, че първата част на задачата е съвсем неразрешима, но че ако царят си спомни своя сън, да го обяснят — това би било най-лесната задача на света. Навуходоносор кипнал и подложил мъдреците на мъчителни изтезания. През време на екзекуцията, от която е трябвало да загинат и четиримата млади евреи, макар че не били извикани на царската консултация, Даниил внезапно заявил, че се наема да напомни на Навуходоносор съдържанието на неговия сън и да го изтълкува по най-точен начин. Той съобщил на царя, че е видял голяма статуя със златна глава, сребърни гърди и сребърни ръце, с корем и бедра от мед и с крака наполовина железни и наполовина глинени. Едно малко камъче, откъртило се от съседната планина, ударило статуята по нозете и ги разбило, така че цялата статуя рухнала, а камъкът станал голяма планина, която изпълнила цялата земя.