Лео Таксил - Забавна Библия

"… от реката се показа риба и искаше да го глътне. Тогава ангелът му рече: улови тая риба" (Товит, гл. 6, ст. 3–4).

Ангелът заповядал на Товия да разреже рибата и да запази сърцето, дроба и жлъчката. Когато операцията била завършена, рибата била изпечена и пътниците се хранели с нея до пристигането си в Екбатана. „И момъкът попита ангела: брате Азарие, за какво е тоя черен дроб, сърцето и жлъчката от рибата? Той отговори: ако някого мъчи демон или зъл дух, то със сърцето и с черния дроб да се кади пред такъв мъж или жена и вече не ще се мъчи; а с жлъчката да се намаже човек, който има бели петна в очите, и той ще се издери“ ( ст. 7–9 ).

Сетне Рафаил посъветвал Товия да помоли за гостоприемство у роднината си Рагуил и да вземе за жена дъщеря му Сара. Последното предложение предизвикало големи колебания у неподготвения момък. Той казал на ангела: „Брате Азарие, слушал съм, че тая девойка давали на седем мъжа, но те всички загинали в брачната стая; пък аз съм един на баща си и се, боя да не би, като вляза при нея , да умра като предишните; нея люби демон, който никому не пакости освен на ония, които се приближават до нея. Затова се и боя… Ангелът му отговори: … тя трябва да бъде твоя жена, а за демона не се безпокой: още тая нощ ще ти я дадат за жена. Само щом влезеш в брачната стая, вземи кадилница, тури в нея сърцето и черния дроб на рибата и покади; и демонът ще подуши миризмата и ще побегне, и никога не ще се върне. А кога да се приближиш до нея, застанете двама, повикайте към милосърдния бог и той ще ви спаси и помилва. Не бой се, защото тя ти е предназначена отвека, и ти ще я спасиш; и тя ще дойде с тебе, и аз зная, че ти ще имаш от нея деца. Като изслуша това Товия, обикна я и душата му се крепко привърза към нея“ ( Товит, гл. 6, ст. 14–18 ). Не забравяйте при това, че Товия още нито веднъж не е видял младата героиня.

„Приближиха се до Рагуиловия дом. Сара ги посрещна и поздрави, и те нея, и ги въведе в дома. И рече Рагуил на жена си Една: колко прилича тоя момък на Товита, братовия ми син!“ ( Товит, гл. 7, ст. 1–2 ). Момъкът казал името си; много му се зарадвали и приготвили голям обед, но младият Товия отказал да яде каквото и да било, ако старият Рагуил не му даде веднага дъщеря си Сара за жена. Рагуил не се спрял и пред такива прояви на гостоприемството, но сметнал за свой дълг да посвети младия човек в ужасната съдба на първите седем мъже на хубавицата Сара. Младият Товия настоявал на своето, като твърдял, че не се бои от нищо. „Повика дъщеря си Сара, хвана я за ръка и я даде на Товия за жена, думайки: ето, по закона Моисеев, вземи я и я води при баща си. И ги благослови… Взе свитък, написа договор и го запечати“ ( Товит, гл. 7, ст. 12–13 ).

Една приготвила спалнята и въвела там Сара. „Па заплака и прие взаимно сълзите на дъщеря си, като и рече: успокой се, дъще“ ( ст. 16–17 ). „Като се навечеряха, въведоха при нея Товия. А той, като отиваше, припомни си Рафаиловите думи и взе кадилница, тури сърцето и черния дроб на рибата и покади. Демонът, като подуши тая миризма, избяга в горните страни на Египет и ангелът го върза“ ( Товит, гл. 8, ст. 1–3 ).

Богословите са си задавали въпроса, дали Асмодей е вързан и до днес и къде именно се намира. Важен въпрос! Потоци мастило е било пролято за разрешаването му. Особени шмекери се оказват монасите от един египетски манастир, които показват на богомолците много дълбок кладенец, където уж Рафаил вързал своя враг. Демонът се намира там и до днес. За неголямо възнаграждение, вземано от благочестивите братя, може да се получи разрешение да хвърли човек в кладенеца няколко камъни или няколко капки „светена вода“, за да увеличи страданията на тоя демон, и без това вече докаран в състояние на пълна безпомощност.

Уверен, че Товия няма да се измъкне жив от тая история, Рагуил грижливо му копаел гроба. Но когато на другата сутрин научил, че зет му е цял и невредим, неизказано се зарадвал. Гробът незабавно бил засипан и сватбените пиршества продължили четиринадесет дни. И Рагуил казал на Товия след свършване на пиршествата: „Като вземеш половината имот, иди благополучно при баща си; останалото ще получиш , кога умра аз и жена ми“ ( Товит, гл. 8, ст. 21 ). През време на сватбения пир ангел Рафаил, върнал се вече от Египет, пристига в Рага под името Азария. Гаваил преуспявал в делата си и без приказки върнал десетте таланта, взети от Товит.

Най-после младият Товия, жена му, небесният спътник, и кучето се върнали в Ниневия, дето старият слепец почнал вече да изпада в отчаяние. Товия „натърка с жлъчката очите на баща си и рече: ободри се, татко! Залютя му на очите и той ги отри, и белите петна паднаха от краищата на очите му. Като видя сина си, той падна на шията му и заплака“ ( Товит, гл. 11, ст. 10–13 ). Оставало само да се разплати с Азария: той се отказал от предложените му драхми, назовал истинското си име и като съобщил, че е един от седемте старши ангели от небесната йерархия, изчезнал.