Лео Таксил - Забавна Библия

Библията съобщава по-нататък, че „Сенахирим“ бил убит от синовете си Адрамелех и Шарецер, които след убийството се скрили в Армения, и че другият син на „Сенахирим“, „Асардан“ (в историята — Асархадон), се възцарил вместо него. А в следващата глава авторът съобщава, че в последните години на царуването си Езекия сключил съюз с Беродах Баладан, цар вавилонски.

Тия твърдения не се съгласуват с откритията на археолозите за историята на асирийските царства. От надписите в прочутия дворец на Хорсабад, открит в 1842 година от Бота, френски консул в Мосул, става ясно, че Беродах Баладан е бил изгонен от Халдея от самия Салманасар V, бащата на Синахериб, след като победил в битката при Батлаким в 709 г. преди н.е., и че Салманасар след тая победа завладял Вавилон и присъединил това царство към Ниневия. По какъв начин Езекия е могъл да сключи съюз с Беродах Баладан при царуването на „Асардан“, сина на Синахериб, щом вавилонският цар е загубил всичките си владения във войната против ниневийския цар, дядото на „Асардан“, и щом „Асардан“, който царувал през последните години на Езекия, е бил едновременно цар на Ниневия и на Вавилон?

Но дори и да не се съобразяваме с откритията на учените и да предпочитаме авторитета на Библията, и в такъв случай не може да не направим следната бележка: бог, който дал обещанието: „Аз ще пазя тоя град, за да го опазя за себе си и за моя раб Давида“ ( IV Царства, гл. 19, ст. 34 ), би могъл и да не чака второ нашествие от „Сенахирим“. Защото ако бог, бидейки всемогъщ, е решил да вземе Иерусалим под свое покровителство, по-добре би било наистина да защищава града от „Сенахирим“ от самото начало, отколкото да позволи на „Сенахирим“ да отнесе всички богатства на страната и всички съкровища на храма. Не може да се разбере също защо господин Саваот, който се провъзгласил толкова тържествено за защитник и покровител на Иудиното племе и чрез ръката на своя ангел изтребител убил за една нощ сто осемдесет и пет хиляди асирийци, след няколко години напуснал иудеите, като позволил да бъдат разрушени светините им от друга асирийска армия и гледал съвсем спокойно как заковавали във вериги като роби иудеите и вениаминовото племе, включително и голям брой левити.

По повод на Езекия ето още един факт, чиито подробности не са лишени от интерес. Тоя цар се възкачил на трона на двадесет и пет годишна възраст и бог вписал в книгата на съдбата му, че ще умре на тридесет и девет години; поради някои обстоятелства, които трябва да отбележим, бог поизтрил с гума тая страница от „великата книга на вечността“ и внесъл поправка, по силата на която Езекия успял да се дотътри до петдесет и четири годишна възраст.

На четиринайсетата година от царуването си Езекия се разболял, както и следвало според указанията, които били направени в книгата на съдбата му първоначално, преди бог да употреби гумата. Иудейският цар не пратил за лекар; това не било нужно, защото той имал под ръка пророк Исаия, свят човек, който бил запознат с всички божи решения. Като научил по какъв повод царственият болник иска да се посъветва с него, Исаия побързал при одъра му. И казва Исаия на Езекия: „Тъй говори господ: направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да оздравееш. Обърна се (Езекия) с лицето си към стената и се помоли господу, думайки: о господи, спомни си, че аз ходих пред лицето ти вярно и с предано тебе сърце и върших каквото беше угодно пред очите ти. И заплака Езекия силно, Исаия още не бе излязъл от средния двор и биде слово господне към него: върни се и кажи на Езекия, владетеля на моя народ: тъй говори господ, бог на твоя отец Давид: чух молитвата ти, видях сълзите си. Ето аз ще те изцеря; на третия ден ще идеш в дома господен; и ще прибавя към дните ти петнайсет години“ ( IV Царства, гл. 20, ст. 1–6 ).

Като пророк, Исаия на нищо не се учудил и честно изпълнил дадената му поръка. Но пред лицето на противоречивите пророчества болникът се смутил. Езекия попитал Исаия: „Каква е личбата, че бог ще ме изцери и че на третия ден ще ида в дома господен? Исаия отговорил: ето ти личба от господа, че ще изпълни господ словото, що е изрекъл: напред ли да иде сянката десет стъпала, или да се върне десет стъпала? И каза Езекия: лесно е да се помести сянката десет стъпала напред; не, нека се върне сянката десет стъпала назад. Викна пророк Исаия към господа и той върна сянката назад десет стъпала по Ахазовите стъпала, по които се спускаше“ ( ст. 8–11 ). Исаия сложи „пласт смокини“ на цирея на Езекия „и той оздравя“.