Лео Таксил - Забавна Библия

Тъй вървеше от ден на ден, а към края на втората година му изпадаха вътрешностите от болестта му и той умря в жестоки страдания; и народът не запали за него благовония , както правеше за бащите му“ ( II Паралип., гл. 21, ст. 16–19 ).

А глава 22 от същата книга почва със следното ценно съобщение: „жителите Иерусалимски поставиха вместо него за цар Охозия, най-малкия му син, понеже всички по-стари бяха избити от пълчищата, които се промъкваха към стана с арабци — и възцари се Охозия, син на иудейския цар Иорама. Охозия беше на двайсет и две години, когато се възцари, и царува в Иерусалим една година; майка му се казваше Готолия, дъщеря на Амврия“ ( ст. 1–2 ). Броят на братята на Охозия е посочен в 14 стих от десета глава на Четвърта книга на „Царства“: те били „четирийсет и двама души“.

Сега да се върнем малко назад: Готолия, омъжила се най-рано на петнадесет години, е могла да роди своя син първенец след една година. Да допуснем, че тя е раждала всяка година деца и само синове (Библията не споменава за дъщери на тая царица). Охозия се е родил четиридесет и трети и следователно Готолия е била най-малко на петдесет и осем години, когато го е родила. Оттук е ясно, че тя е трябвало да бъде на осемдесет години точно, когато двадесет и две годишният Охозия се е възцарил на трона. Оттук следва по-нататък, че Иезавел, майката на Готолия, е била поне на възраст сто години, когато е имала сина си Иорам, който царувал над израил, и внука си Охозия, който царувал над иуда, във времето, когато й се приписва срамен разврат. Става ясно след това, че магиите, които Ииуй с гняв й приписва, са могли да имат за цел само магьосническо привличане на любовници за столетната старица!

Отговорът на Ииуй, разбира се, не могъл да успокои сина на Иезавел. „Тогава Иорам обърна ръцете си и побягна, като каза на Охозия: измяна, Охозие! И Ииуй опна с ръка лъка и удари Иорама между плешките му, и стрелата прониза сърцето му, и той падна в колесницата си“ ( IV Царства гл. 9, ст. 23–24 ). Охозия, цар иудейски, също побягнал. „И спусна се подире му Ииуй и каза: удрете и него в колесницата… И той побягна в Мегидон и умря там“ ( ст. 27 ).

Сега идва ред на Иезавел. „Ииуй пристигна в Изреел. А Иезавел, като получи известие, тури червило на лицето си, нагизди главата си и гледаше през прозореца“ ( ст. 30 ). Тая почтена старица, която е била най-малко на сто, ако не и на сто и двадесет години, още е разчитала на чара си, имайки намерение да съблазни узурпатора. „Когато Ииуй влезе в портите, тя попита: ще има ли мир за Замврия, убиеца на господаря си?“ ( ст. 31 ). Ние помним още, че Замврий, след като убил цар Васа и цялото му семейство, е царувал само седем дни и завършил живота си със самоубийство, когато видял успеха на бунта на Амврий.

„Той дигна очи към прозореца и попита: кой е с мене, кой? И обърнаха поглед към него двама-трима скопци. И той им каза: изхвърлете я. Те я изхвърлиха и кръвта й бризна по стената и по конете, и я стъпкаха. И дойде Ииуй, яде, пи и каза: намерете оная проклетница и я погребете, понеже е царска дъщеря. Отидоха да я погребат, ала от нея не намериха нищо, а само череп, нозе и китки от ръцете“ ( ст. 32–35 ).

Но ние знаем, че Иезавел е била много плодовита. Иорам оставил братя, способни да приемат царството. „Ахав имаше седемдесет синове в Самария. Ииуй написа и прати в Самария до израилските началници, старейшини и възпитатели на Ахавовите деца писма ( IV Царства, гл. 10, ст. 1 ). Писмата предписвали да изтребят всички млади «принцове». «Когато стигна до тях писмото, те взеха царските синове и ги заклаха — седемдесет души, туриха главите им в кошници и му ги изпратиха в Изреел» ( ст. 7 ) Ииуй умъртвил също така и всички приятели и всички слуги от дома на Ахав.

«След това стана, тръгна и дойде в Самария. По пътя, когато се намираше близо до овчарския Бет-Екед, Ииуй срещна братята на иудейския цар Охозия и попита: кои сте вие? Те отговориха: ние сме братя на Охозия, отиваме да научим здрави ли са синовете на царя и синовете на царицата. А той каза: хванете ги живи. Хванаха ги живи и ги заклаха — четирийсет и двама души… и не остана от тях нито един» ( ст. 12–14 ). Не вреди да напомним, че тия четиридесет и двама синове на Готолия са били избити вече веднъж от арабите ( II Паралип., гл. 22, ст. 1 ). Охозия, четиридесет и третият и най-малък в семейството, наследил баща си, Иорам иудейски, тъкмо и само поради това поголовно изтребване на по-големите му братя. О, жесток и безстрашен Ииуй! Той не се спирал дори пред убийството… на мъртъвци!