И царят каза: това и това да ми стори бог и още повече да стори, ако остане днес главата на Елисея, Сафатовия син, върху му.
А Елисей седеше у дома си, и старците седяха у него. И прати (царят) едного от своите хора. Преди да дойде пратеникът при него, Елисей каза на старците: видите ли, че тоя син на убийца прати да ми вземат главата? Гледайте, когато дойде пратеникът, затворете вратата и го притиснете с вратата. А ето и тропота от нозете на господаря му след него!
Докле още говореше с тях, ето пратеникът пристигна при него, и Елисей каза: ето каква неволя от господа! Какво да чакам занапред от господа?“ ( IV Царства, гл. 6, ст. 26–33 ).
За щастие, въпреки че бил причина за глада, Елисей скоро променил положението на нещата. Полюбувайте се: „Каза още Елисей: чуйте словото господне! Тъй говори господ: утре по това време една мяра чисто брашно ще струва една сикля, и две мери ечемик една сикля при портите на Самария“ ( гл. 7, ст. 1 ).
„Господ бе направил тъй, че в сирийския стан се чу тропот от колесници, цвилене от коне, шум от голяма войска. И сирийци си бяха казали един другиму: навярно израилският цар е наел против нас хетейските и египетските царе, за да ни нападнат.
Затова бяха станали и избягали в мрачината и оставили шатрите си, и конете си, и ослите си — целия стан, както си беше, и бяха забягнали, за да се избавят“ ( ст. 6–7 ).
„Тогава народът излезе и разграби сирийския стан и една мяра чисто брашно стана за сикля, и две мери ечемик — за сикля, по словото господне“ ( ст. 16 ).
След като разказва, че сонамитянката, на която Елисей възкресил детето, се крила от глада във филистимската страна седем години, глава 8 разказва и историята на „капитан“ Азаил. За да я разберем, трябва да си припомним, че когато Илия (не Елисей, не!) бил на планината Хорив, след земетръса и огъня бог му казал: „върни се по пътя си през пустинята в Дамаск (четиридесет денонощия ходене. — Л. Таксил ), и кога пристигнеш, помажи Азаила за цар на Сирия, а Ииуя, Немесиевия син, помажи за цар над израиля“ и т.н. ( III Царства, гл. 19, ст. 15–16 ).
Библията не обяснява защо Илия не помазал ни Азаила, ни Ииуя: бог отец казал гореприведените думи, и толкоз. Сега ние имаме работа с Елисей. „Свещеният“ писател изведнъж си спомня за Азаил и Ииуй и се кани да поправи криво-ляво разсеяността си, щом има под ръка Елисей. Най-сетне поне сега ще научим кой е тоя Азаил.
„И дойде Елисей в Дамаск, когато сирийският цар Венадад беше болен. Обадиха на Ванадада и казаха: тук дойде божият човек.
Тогава царят каза на Азаила: вземи в ръка дар и иди посрещни божия човек и попитай чрез него господа, думайки: ще оздравея ли от тая болест?
Азаил отиде да го посрещне и взе в ръка дар и всичко най-добро в Дамаск, колкото могат да носят четирийсет камили, па отиде и застана пред лицето му и каза: твоят син Венадад, сирийският цар, ме прати при тебе да попитам: ще оздравея ли от тая болест?
Елисей му отговори: иди му кажи: ще оздравееш. Обаче, господ ми яви, че той ще умре“ ( IV Царства, гл. 8, ст. 7–10 ).
Като четеш подобни глупости, понякога се чувствуваш като насън. Защо Елисей, като знае от бога, че Венадад ще умре, поръчва на Азаил да обещае на болния оздравяване? И защо той, „божият пророк“, съзнателно лъже Азаил? Библията не обяснява това. Такова обилие от глупости понякога дори уморява.
„И устреми Елисей върху него погледа си и тъй стоя, докле оня се смути; и заплака божият човек.
И Азаил попита: защо плаче господарят ми? А той отговори: защото зная какво зло ще сториш на израилевите синове: крепостите им на огън ще предадеш, момците им с меч ще погубиш, кърмачетата им ще избиеш и непразните им жени ще разсечеш“ ( ст. 11–12 ).
Допускам, че ако някой се обърнеше към вас с такива предсказания и вие вярвахте в правдивостта на пророците, бихте отстъпили с ужас. Но харесва ли ви отговорът на Азаил?
„И каза Азаил: какво е твоят раб, (мъртво) псе, та да може направи такова голямо дело? И отговори Елисей: господ ми показа в тебе царя на Сирия.
Той си отиде от Елисея и дойде при господаря си. И тоя го попита: какво ти говори Елисей? Той отговори: каза ми, че ще оздравееш.
На другия ден обаче Азаил взе завивката, натопи я във вода и я тури на лицето му, и царят умря. И вместо него се възцари Азаил“ ( ст. 13–15 ).
Този начин да се завоюва корона е чудно прост. Никой от наследниците на Венадад не протестирал, и то се знае защо: „волята божия“ била такава.
Читать дальше