Лео Таксил - Забавна Библия

Друго чудо показва още веднъж до каква степен бог покровителствувал Елисей. „Сирийският цар тръгна на война против израилтяните… Дойдоха нощем и обиколиха града. Сутринта слугата на божия човек стана и излезе. И ето войска около града и коне и колесници. И слугата му каза: уви, господарю! Какво да правим? Той отговори: не бой се, защото ония, които са с нас, са повече от ония, които са с тях. Елисей се молеше и думаше: господи отвори му очите да види. И господ отвори очите на слугата, и той видя и ето, цялата планина пълна с коне и огнени колесници около Елисея. Когато сирийци отидоха при него, Елисей се помоли господу и каза: порази ги със слепота. И господ ги порази със слепота, според думата Елисеева“ ( ст. 8–18 ).

Тук приключението добива характер на палячовска комедия. Представете си тия нещастни офицери и войници, внезапно поразени от слепота, особено когато става дума за многобройна армия. Нали градът, дето се намирал пророкът, бил окръжен от пехота, кавалерия и военни колесници. Ако е могло да стане такова чудо, като че ли тия хиляди нещастни войници е трябвало да снемат обсадата, да молят за пощада израилтяните, да молят да ги отведат у дома им, докато са живи. Но нищо подобно! Според библията тези слепи войски не изоставили намерението си да вземат Елисей жив или мъртъв. И тук „свещеният“ автор кара вярващите да преглътнат една от най-монументалните глупости, които някога са били написани от жреци, самодоволно надсмиващи се над доверчивостта на наивниците. Елисей предложил на сирийските офицери и войници да ги поведе да търсят Елисей. Тия слепи идиоти приели предложението и пророкът ги помъкнал подире си до самата столица на държавата, дето те попаднали в плен. Тая измислица е толкова безсмислена, че ние смятаме за необходимо още веднъж да възпроизведем божествения текст: „Елисей им каза: не е тоя пътят, не и тоя градът; вървете подире, ми, аз ще ви заведа при оногова, когото дирите. И ги заведе в Самария“ ( IV Царства, гл. 6, ст. 19 ).

Представете си тия воини, които следват на върволица подир пророка; представете си всички тия слепци, които крачат от Дотаим до Самария, като се държат един друг за полите на шинелите, при което първият се държи за полата на водача, който е не някой друг, а самият Елисей. Представете си всичко това и кажете, може ли някаква религия да се присмива по-безсрамно на добродушието на лековерните си привърженици? „Когато дойдоха, в Самария, Елисей каза: господи отвори им очите да видят. И господ им отвори очите и видяха, че са всред Самария“ ( ст. 20 ).

Но добро е всичко, което свършва добре, и ние сега ще видим, че тоя ден Елисей бил великодушен и не е злоупотребил с тържеството си. „Израилският цар, като ги видя, попита Елисея: да ги избия ли, отче мой? И той отговори: не ги избивай. Нима със сабята си и с лъка си ги плени, та да ги убиваш? Сложи им хляб и вода; нека ядат и пият, и да идат при господаря си. Той им приготви голям обед и те ядоха и пиха. Отпусна ги и те отидоха при господаря си. Оттогава тия сирийски пълчища не ходиха вече в израилевата земя“ ( ст. 21–23 ).

Това, което току-що прочетохме, незабавно се опровергава от продължението на тая история. Такова е то „свещеното“ писание. Стих 23 уверява, че поради великодушието на Елисей израилското царство занапред било избавено от нахлуването на сирийци. Но прочетете стих 24: „след това сирийският цар Венадад събра цялата си войска, тръгна и обсади Самария“. За да избягнат необходимостта да обясняват тези безсмислени и прекалено глупави противоречия, учебниците по „свещена история“ говорят само за чудото с ослепяването на сирийците.

И така, на сцената пак е Венадад. Това е същият Венадад, на когото, както помните, цар Ахав дал възможност да се скрие. „И настана голям глад в Самария, когато я обсаждаха, тъй че една ослешка глава се продаваше за осемдесет сикли сребро, и четвърт каба гълъбови куришки — за пет сикли сребро“. Това е казано в стих 25.

„Веднъж израилският цар вървеше по стената и една жена му думаше с плач: помогни ми, господарю мой, царю.

Той отговори: ако господ ти не помогне, отде ще ти помогна аз? От гумното ли, от лина ли?

Попита я още царят: какво ти е? А тя отговори: тая жена ми каза: дай твоя син да го изядем днес, а моя син ще изядем утре.

И сварихме моя син и го изядохме. На другия ден аз й казах: дай и ти сина си да го изядем. Но тя скри сина си.

Царят, като чу думите на жената, раздра дрехите си; и като вървеше по стената, народът видя, че той носи на самото си тяло вретище.