Лео Таксил - Забавна Библия

И ето Елисей е наследник на кожуха на Илия, а също и на известна, може би двойна, порция от духа му. „Синовете пророчески… му се поклониха доземи“ ( IV Царства, гл. 2, ст. 15 ). Преди всичко той оздравява в Иерихон градските води, като хвърля в тях шепа сол. Оттам отива във Ветил. „Когато вървеше по пътя, малки деца излязоха от града, присмиваха му се и му думаха: върви, плешивецо, върви плешивецо! Той се обърна, видя ги и ги прокле в име господне. Тогава излязоха от гората две мечки и разкъсаха от тях четирийсет и две деца“ ( ст. 23–24 ).

Лорд Болингброк забелязва: „Елисей прилича на забогатял лакей, който наказва всички, които му се присмиват. Как така?! Отвратителен прислужнико на пророка! Ти караш мечките да разкъсват деца, защото те наричали плешивец? За щастие в околностите на Ветил няма гори, а в Палестина няма мечки. С нелепостта на тая приказка се смекчава нейният ужас!“ Можем да добавим, че двете мечки, които излапали така лесно четиридесет и две момченца, са се появили навярно не от гъста гора, а от някаква пивница, в която, види се, доста хубаво се е бил натряскал авторът на „свещеното“ повествование, преди да вземе перото, за да напише тия редове.

Елисей „се обърна, видя ги и ги прокле в име господне. Тогава излязоха от гората две мечки и разкъсаха от тях четирийсет и две деца“ (IV Царства, гл. 2, ст. 24).

След като глава трета от четвъртата книга на „Царства“ представя цар Иосафат за живеещ благополучно, в противоречие е описанието от първа глава, Библията разказва, че Меса, моавитски цар, плащал на израил до смъртта на Ахав всяка година дан от сто хиляди овце и сто хиляди неостригани овни. Когато на престола се качва Охозия, който наскоро се изтъркулва през прозореца, Меса решава, че е много по-добре да не плаща дан. Но като получил престола от брат си, Иорам поискал овцете и овните. Меса отказал и Иорам започнал военни действия, като се опирал на двамата си съюзници — иудейския и идумейокия цар.

„И тръгнаха израилският цар, иудейският цар и едомският цар, и вървяха по околен път седем дена, и нямаше вода за войската и за добитъка, който идеше подире им.

И каза израилският цар: ах! Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава.

И каза Иосафат: няма ли тук пророк господен, та чрез него да попитаме господа? Отговори един от слугите на израилския цар и каза: тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.

И каза Иосафат: у него има слово господне. И отидоха при него израилският цар и Иосафат, и едомският цар“ ( IV Царства, гл. 3, ст. 9 — 12 ).

Нека отбележим, че синът на Ахав, както и едомският цар не изповядвали култа на еврейския бог. Това кара Болингброк да забележи следното: „Ако някой разкаже, че трима царе, от които единият католик, а двамата протестанти, са се отправили при католически абат със съвместна молба да измоли дъжд — какво бихте казали за подобна глупост? А ако католически монах би написал подобна небивалица, не би ли потвърдил той правилността на поговорката: «лъже като поп»?“

„И каза Елисей на израилския цар: какво имаш ти с мене? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. И каза му израилският цар: не, защото господ свика тук тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава.

И каза Елисей: жив господ Саваот, пред когото стоя! Ако не почитах Иосафата, иудейския цар, не бих те погледнал и не бих те видял; сега повикайте ми гуслар. И когато гусларят свиреше на гуслата, тогава ръката господня се допря до Елисея“ ( ст. 13–15 ).

Неприятно е, че „свещеният“ автор не посочва каква мелодия е изпълнявал тоя забележителен музикант, когато е акомпанирал на приемника на Илия. „И той каза: тъй говори господ: направете тая долина яма до яма; защото тъй говори господ: няма да видите вятър и няма да видите дъжд, а тая долина ще се напълни с вода, от която ще пиете вие и дребният и едрият ви добитък; но това е малко пред очите на господа: той и Моава ще предаде в ръцете ви, и ще поразите всички укрепени градове и всички главни градове, и ще отсечете всички добри дървета, и ще заприщите всички извори, и всички добри ниви с камъни ще засипете“ ( ст. 16–19 ).

Щом такива са били условията, поставени от бога отца, става неясно за какво е била нужна победата. Нали израилтяните обявили война на моавитяни само и само да ги принудят да дават, както преди, всяка година по сто хиляди овни и сто хиляди овце. Победата, щом трябвало да бъде придружена с пълно опустошаване на страната, ги лишавала, разбира се, от възможността да получат някога многожеланата дан. „Сутринта, когато се възнася хлебен принос, отведнъж потече вода по пътя от Едом и земята се напълни с вода“ ( ст. 20 ).