Лео Таксил - Забавна Библия

Ето ви едно доста замайващо противоречие. Но чакайте! Малко по-нататък глава 3 от същата четвърта книга на „Царства“ почва така: „Иорам, син Ахавов, се възцари над израил в Самария в осемнайсетата година на иудейския цар Иосафата и царува дванайсет години“ ( ст. 1 ). Тоя път се получава тройно противоречие. Тоя стих свежда царуването на Охозия до една година, макар че стих 52 от глава 22 на третата книга на „Царства“ говори за две години; а първото противоречие ( IV Царства, гл. 1, ст. 17 ) е продължило, наопаки, до осем години царуването на тоя монарх, забележителен в историята на еврейския народ само с това, че… паднал през прозореца.

Нека не бъдем упреквани, че губим време за подчертаване на тая груба несръчност на „свещения“ автор. Тя говори за немарливост и пренебрежение към задачата си от страна на ония служители на религията, които са изфабрикували тая глупава и ужасна книга и дори не са си дали труд да я редактират, както трябва.

В това време вече се носело във въздуха великото чудо.

„В онова време, когато господ щеше да възнесе Илия на небето във вихрушка, Илия с Елисей идеше от Галгал.

… И излязоха при Елисея синовете пророчески, които бяха във Ветил, и му казаха: знаеш ли, че днес господ ще възнесе твоя господар над главата ти? Той отговори: и аз зная, мълчете.

И каза му Илия: Елисее, остани тука, защото господ ме праща в Иерихон. А той рече: жив господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И дойдоха в Иерихон.

Тогава се приближиха до Елисея синовете пророчески, които бяха в Иерихон, и му казаха: знаеш ли, че днес господ взема твоя господар и ще го възнесе над главата ти? Той отговори: и аз зная, мълчете.

И каза му Илия: остани тука, защото господ ме праща на Йордан. И той каза: жив господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И тръгнаха двамата.

Петдесет души от синовете пророчески тръгнаха и се спряха надалеч срещу тях, а те двамата стояха при Йордан.

И взе Илия кожуха си, сви го и удари с него по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и преминаха двамата по сухо.

Когато преминаха, Илия каза на Елисея: искай, каквото желаеш да ти направя, преди да бъда взет от тебе. Елисей отговори: духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене.

А той каза: мъчно нещо искаш; ако видиш как ще бъда взет от тебе, тъй ще ти бъде; ако ли не видиш, няма да бъде.

Когато вървяха и се разговаряха по пътя, изведнъж се яви огнена колесница и огнени коне, и ги раздвоиха един от други, и Илия се понесе във вихрушка към небето.

А Елисей гледаше и извика: отче мой, отче мой, колесница на Израиля и негова конница! И вече го не видя. И хвана дрехите си, та ги раздра на две. И вдигна той на Илия кожуха, който бе паднал от него… И удари по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и Елисей премина“ ( IV Царства, гл. 2, ст. 1, 3–14 ).

Налагат се няколко естествени забележки. Щом бог е решил да вдигне Илия жив на небето, с кости и плът, както направил преди това с Енох, защо го е накарал да направи тая лишена от всякакво съдържание разходка от Галгал във Ветил, от Ветил в Иерихон и от Иерихон при Йордан? Защо е трябвало да го кара да преминава Йордан? Нима огнената колесница, с която се издигнал Илия, не е можела също така лесно да му бъде предоставена на левия бряг, както и на десния? А каква е тая двойна порция от духа на Илия, която Елисей измолва? Библията казва само, че Елисей, гледайки отпътуването на Илия, след странните си викове повече не го видял.

Богословите уверяват, че „царството небесно“ се състои от чисти духове. Не противоречи ли на това двойното възнесение на небето — на Илия и Енох? За какво са могли да служат на тоя патриарх и на тоя пророк телесните обвивки в царството на свръхестественото и безплътното? Колко по-голяма е славата на Илия от славата на другите божии избраници, които обитавате небесните чертози без телесна обвивка? И когато например Илия и Моисей разговарят на небесата, каква ли пък беседа ще бъде това между душа без тяло, която се изразява само с мисъл, без звуци, и одушевено тяло, което говори с помощта на уста и издава звуци?

Най-сетне тая огнена колесница, тия огнени коне, тоя вихър и самото име „Илия“ (Ели, Елиос — слънце) са позволили на Болингброк и Буланже да видят в случката с Илия подражание на случилото се с древногръцкия митически герой Фаетон, който също така се настанява в огнена колесница. Но легендата за Фаетон е от египетски произход и това е напълно нравоучителна приказка, която показва опасността от гордостта. А какъв смисъл има отлитането на Илия на небето?