Лео Таксил - Забавна Библия

Втората част от пророчеството се сбъднала не по-лошо от първата: моавците нападнали израилския стан, но били разбити.

„Станаха израилтяните и взеха да разбиват моавци, които се спуснаха да бягат от тях, а те продължаваха да налитат върху им и да ги поразяват.

И градовете разрушиха, и във всяка добра нива всеки хвърли по камък, и я засипаха, и всички водни извори заприщиха, и всички добри дървета отсякоха, тъй че в Кир-Харешет останаха само камъни. И го заобиколиха прашниците и го разрушиха.

И моавският цар видя, че губи битката, и взе със себе си седемстотин души, които боравеха с меч, за да се промъкнат към едомския цар, ала не можаха.

И той взе първородния си син, комуто се падаше да царува вместо него, и го принесе всесъжение върху стената. Това причини голямо негодувание у израилтяните и те се оттеглиха от него и се върнаха в земята си“ ( IV Царства, гл. 3, ст. 24–27 ).

На един конкурс за идиотски измислици току-що изложената би могла да получи първа премия: тя не се нуждае от никакви коментарии!

По-нататък ние виждаме Елисей да повтаря чудесата на Илия като второ издание, с поправки и промени. Така той среща (Библията не казва къде) една вдовица, измъчена от това, че покойният й мъж оставил дългове и че кредиторите искат да продадат в робство децата й ( гл. 4, ст. 1 ). Елисей моли вдовицата да му съобщи с какво разполага тя. Вдовицата отговаря: „рабинята ти няма нищо у дома си освен един съд с дървено масло“ ( ст. 2 ). На Елисей повече и не му трябва. Той заповядва на вдовицата да обходи всички съседи и да ги помоли да й дадат на заем всичките си празни съдове. Сетне й заповядва да се заключи с децата си и да прелива дървеното масло от своя съд във всички останали. Не е мъчно да се досетим какво чудо е станало: съдът на вдовицата се оказва неизчерпаем. Слисаната жена дотичала при Елисей да му благодари и божият човек казал: иди, продай дървеното масло и заплати дълговете си: „а с онова, което остане, ще живееш със синовете си“ ( ст. 7 ). Най-забележителното в това чудо не е това, че то прилича на чудото на Илия, извършено за сарепската вдовица; а това, че Елисей минал тук… без музика.

„Един ден Елисей отиде в Сонам. Там една богата жена го покани у дома си да яде хляб, и той, колчем минеше, всякога се отбиваше там да яде хляб.

И тя каза на мъжа си: аз зная, че божият човек, който постоянно минава край нас, е свет; да му направим малка горница над стената и да му турим там легло и маса, и стол и светилник, та кога идва у нас, да си отива там.

Един ден Елисей отиде там, качи се в горницата си и легна там, па каза на слугата си Гиезия: повикай тая сонамка. Той я повика, и тя застана пред него.

И му рече: кажи й: ето, ти толкова се грижиш за нас; какво да направим за тебе? Има ли нужда да поговорим за тебе на царя или на военачалника? Тя отговори: не, аз живея между народа си.

Елисей каза: тогава какво да се направи за нея? И рече Гиезий: ето, тя няма син, а мъж й е стар.

И каза Елисей: повикай я. Той я повика и тя застана на вратата.

Елисей й рече: след една година в това същото време ти ще държиш на ръце син. А тя каза: не, господарю мой, човече божий, недей лъга рабинята си.

И жената стана трудна и роди син на другата година, в онова също време, както й каза Елисей“ ( IV Царства, гл. 4, ст. 8–17 ).

В този разказ учудва една особеност: откакто се наредил напълно наготово у тая добра жена, Елисей като че ли не се намирал вече в такава вражда с царя (Сонам, в подножието на планина Хелвуй, принадлежал на израилското царство). В стремежа си да бъде вежлив и любезен Елисей предлага да й направи услуга пред Иорам, точно като човек, който влиза в числото на неговите любимци и може да говори с него направо! А в това време тоя цар е същият Иорам, на когото Елисей малко преди това заявява по най-нахален начин, че не иска ни го да го види, нито да разговаря с него.

Библейският текст не казва направо, че именно Елисей е направил детето на тая добра жена, но позволява да подозираме това. Ведно с това по-късно авторът на разказа нарича божия човек баща. Не се знае дали той е станал баща по начина на свети Йосиф дърводелеца — бащата на „сина божи“ Иисуса, или в обикновения смисъл.

„Порасна детето и един ден отиде при баща си, при жътварите. И каза на баща си: глава, глава ме боли! И той каза на слугата си: занеси го на майка му… И то седя в скута й до пладне и умря. Тя отиде и го положи в леглото на божия човек, затвори го и излезе… И тръгна и дойде при божия човек на планина Кармил… А когато дойде при божия човек на планината, хвана се за, нозете му… И тя каза: исках ли аз от моя господар син? Не думах ли: недей ме лъга?… И той стана и тръгна подире й… И Елисей влезе в къщата, и ето умрялото дете лежи на леглото му. И влезе, затвори вратата след себе си и се помоли господу; след това се качи, легна върху детето, тури устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи, и дланите си върху неговите длани, и се простря върху него и тялото на детето се сгря. Елисей стана и взе да ходи из горницата насам-натам; после пак се качи и се простря върху него. И детето кихна седем пъти и отвори очите си. И той повика Гиезия и рече: повикай тая сонамка. И той я повика. Тя дойде при него и той каза: вземи сина си. Тя се доближи, падна пред нозете му и се поклони доземи; след това взе сина си и излезе“ ( IV Царства, гл. 4, ст. 18–37 ).