Лео Таксил - Забавна Библия

Критиците се смеят на това чудо на Елисей, което се отличава от чудото на Илия само по броя на движенията на тялото. Но богословите виждат в тях мистичен смисъл: нали все пак трябва да се покълчиш, преди да извършиш чудо.

Пророкът се върнал от Сонам в Галгал и заварил в страната глад. Още веднъж глад и пак глад! Още едно доказателство, че тая прекрасна Ханаанска страна, с оголените си планини, пещери и пропасти, със Содомското си езеро, с пясъчна и камениста пустиня съвсем не е била толкова плодородна, както старият бог я описва на избрания си народ чрез устата на Моисей.

„А Елисей се върна в Галгал. В оная земя имаше глад и синовете на пророците седяха пред него. И той каза на слугата си: тури големия котел и свари сочиво за пророческите синове.

И излезе един от тях в полето да събира зеленчук, намери едно диво повлачно растение и набра от него пълен скут диви плодове; върна се и ги надроби в котела със сочивото, защото не ги познаваха.

Сипаха им да ядат. Но щом почнаха да ядат сочивото, завикаха и казваха: смърт има в котела, човече божи! И не можаха да ядат.

А той каза: дайте брашно. И го изсипа в котела и каза (на Гиезия): сипвай на човеците, нека ядат. И в котела не остана нищо вредно.

Дойде някой си от Ваалшалиша и донесе на божия човек хлебен начатък — двайсет ечемичени хлебчета и сурови зърна в люспи. И каза Елисей: дай на човеците да ядат.

И каза слугата му: какво ще дам на сто души? И той каза: дай на човеците, нека ядат, защото тъй говори господ: ще се наситят и ще остане.

Той им даде, и те се наситиха, и остана още според словото господне“ ( IV Царства, гл. 4, ст. 38–44 ).

Най-забележителното в това чудо е, че много време по-късно Иисус Христос го повторил. Но Елисей отдавна е бил мъртъв и не можел да обвини сина на Мария в плагиатство. 89

Глава 5 е посветена на историята на Нееман. Ако съдим по Библията, би могло да го считаме за особено прочут, но както обикновено нито един историк не го познава. „Нееман, военачалник на сирийския цар, беше голям човек пред господаря си и почитан, защото чрез него господ бе дал победа на сирийци; и тоя човек беше отличен войник, но прокажен. Веднъж сирийци излязоха на чети и плениха от израилската земя едно малко момиче, и то служеше на Неемановата жена. И каза то на господарката си: о, да отидеше моят господар при пророка, който е в Самария, той щеше да снеме от него проказата!“ ( ст. 1–3 ).

Когато тези думи били предадени на негово превъзходителство генерал Нееман, той помолил царя за отпуск и царят не му отказал. Сирийският цар написал освен това приятелска бележка на израилския цар да се окаже на Нееман добър прием; и Нееман тръгнал, като взел със себе си десет таланта сребро, шест хиляди сикли злато и десет премени дрехи. Но с израилския цар станало нещо непонятно. Когато израилският Иорам отворил писмото, той прочел: „заедно с това писмо, ето пращам при тебе Неемана, моя слуга, да снемеш от него проказата му“ ( ст. 6 ). Можем да си представим учудването на Иорам при четенето на това писмо, но мъчно е да си въобразим как е постъпил той. Според думите на Библията „израилският цар, като прочете писмото, раздра дрехите си и каза: нима аз съм бог, да умъртвявам и съживявам, та праща при мене да снема от тоя човек проказата му? Ето знайте сега и вижте, че той дири повод за вражда против мене“ ( ст. 7 ).

За щастие Елисей знаел всичко, каквото ставало, и изпратил да кажат на Иорам да изпрати Нееман при него. Седем изкъпвания в Йордан, по рецептата на Елисей, напълно излекували храбрия боец от проказата: „и тялото му се обнови като тялото на малко дете и се очисти“ ( ст. 14 ). Наистина Нееман отначало се учудил на рецептата на пророка: струвало му се странно, че е бил принуден да извърши такова дълго пътуване само за да се умие в чиста вода. И ние у дома си имаме рекички, казвал той, в които може да се окъпе човек. Разяснили му обаче, че тия рекички нямат свойствата на Йордан, придобити от тая река поради благодетелната намеса на Елисей.

След като оздравял, той отишъл да благодари на пророка: „ето познах, че по цяла земя няма бог, освен у израиля; приеми, прочее, дар от твоя раб“ ( ст. 15 ). Въпреки всичката настойчивост на Нееман безкористието на Елисей останало непреклонно.

Елисей извършил още цяла серия чудеса. Един от героите на разказа, които „свещеният“ автор мъгляво нарича пророчески синове, се намирал веднъж на брега на Йордан, дето сечел дърва, и изпуснал брадвата си във водата: „Той завика и каза: ах, господарю!“… Елисей казал: „де падна тя? Той му посочи мястото. Тогава Елисей отсече късче дърво, па го хвърли там и брадвата изплува“. На сина на пророка оставало само да протегне ръка и да извади брадвата от водата ( IV Царства, гл. 6, ст. 5–6 ).