Лео Таксил - Забавна Библия

Ако мислите, че с това благочестивите библейски мръсотии ще се свършат, вие жестоко грешите. Ииуй обявява големи празненства в чест на Ваал. «Свикайте при мене всички пророци на Ваала, всичките му служители и всичките му свещеници — никой да не отсъствува, защото ще принеса голяма жертва Ваалу. А всеки, който не дойде, няма да остане жив. Ииуй правеше това с лукавство, за да изтреби Вааловите служители. И каза Ииуй: наредете празничен събор за Ваала. И прогласиха събор. Тогава Ииуй прати по цял израил и дойдоха всички Ваалови служители; не остана ни един да не дойде; и влязоха в дома на Ваала, и Вааловият дом се напълни от край до край» ( IV Царства, гл. 10, ст. 19–21 ).

През време на богослужението храмът на съперника на Саваот бил обкръжен от войските на Ииуй. «Когато всесъжението бе извършено, Ииуй каза на бързоходците и на началниците: идете, избийте ги, та нито един да не излезе. Избиха ги с острието на меча и ги изхвърлиха бързоходците и началниците, и отидоха в града, дето беше Вааловото капище, изнесоха статуите от Вааловото капище и ги изгориха; след това разбиха Вааловата статуя, разрушиха Вааловото капище и го обърнаха на място за нечистотии, дори до днес. Тъй изтреби Ииуй Ваала от израилската земя.» ( ст. 25–28 ).

А сега, читателю, облегнете се на стената или се дръжте за нещо, за да не се заклатите и да не паднете. Ето стих 29: «Ала от греховете на Наватовия син Иеровоам, който бе вкарал в грях израиля, от тях Ииуй не отстъпяше — от златните телци, които бяха във Ветил и в Дан». Няма никаква възможност да разберем тоя господин Ииуй!

Ето още един цитат: «И господ каза на Ииуй: задето драговолно извърши, каквото беше праведно в очите ми — изпълни над Ахововия дом всичко, що ми беше на сърце, твоите синове ще седят до четвърта рода на израилевия престол. Но Ииуй не залягаше да върви по закона на господа, бога израилев, от все сърце. Той не отстъпваше от греховете на Иеровоама, който бе вкарал в грях израиля» ( ст. 30–31 ). Както и да е, тоя узурпатор царувал двадесет и осем години. И оставил короната на сина си Иоахаз.

Увлечен от подвизите на Ииуй, «свещеният» автор забравил за Готолия. В глава 11 той се връща при нея. Възкачването на престола на узурпатора накарало дъщерята на Ахав да потъне в дълбок и много сложен траур: само за няколко дни била убита и изядена от кучетата майка й Иезавел, убит брат й Иорам израилски и седемдесетте й други братя, син й Охозия и четиридесет и двамата й други синове. На Иерусалимската царица останали само внуците, синове на Охозия. Какво направила тя, за да ги спаси от яростта на Ииуй? Тя… ги изтребила сама. «Готолия, майка на Охозия, като видя, че син й умря, стана и изтреби целия царски род» ( ст. 1 ).

Само в Библията се срещат подобни места. Волтер казва по тоя повод: «Готолия, бабата на малкия Иоас, убива всичките си внуци в Иерусалим, както говори свещената история, с изключение на малкия Иоас, който успял да се скрие. Тя била на около сто години. Следователно това избиване не е могло да има никакви подбудителни причини. Тя извършва всички тия многобройни убийства само за удоволствие, а също и за да създаде на върховния жрец Иодай предлог да убие и нея на свой ред. В тоя период на израилските и иудейски царе ние срещаме такива сцени на убийства и масово изтребление, които би могло да се срещнат навярно само в историята на поровете, ако някой петел би съумял да напише тяхната история.»

Библейските разкази винаги се отличават с неправдоподобност. По какъв начин най-малкият от синовете на Охозия е могъл да се спаси от това всеобщо избиване? Укрила го леля му Иосавет. Но коя е тая Иосавет? Тя е сестра на Охозия и дъщеря на Готолия ( IV Царства, гл. 1, ст. 2 ). Освен това тя е съпруга на свещеник Иодай ( II Паралип., гл. 22, ст. 11 ). По такъв начин царица Готолия, която се прославила с неблагочестието си, Готолия, която смятала Ваал за единствен бог, дала дъщеря си на свещеник на еврейския бог. А малкият Иоас се възпитава в храма тайно от Готолия. В продължение на шест години тя не знаела съвсем нищо за тоя продължителен заговор на зет си. На седмата година Иодай събрал военачалниците, верни на еврейския бог, показал им младия син на Охозия, провъзгласил го за цар и Готолия, която дошла да види какво става, била убита при «конския вход» на царския дом. Заедно с нея убили и жреца на Ваал — Матан — конкурент на Иодай.

От четвъртата книга на «Царства» следва, че Иоас бил благочестив монарх; но от втората книга на «Паралипоменон» се вижда също, че той завършил зле ( гл. 24 ): възстановил култа към идолите на дъбравните и на други лъжливи богове за най-голямо смущение на Захарий, който след смъртта на баща си Иодай станал свещеник на еврейския бог. Раздразнен от упреците на Захарий, Иоас заповядал да го пребият с камъни в двора на храма ( ст. 21 ). На свой ред Иоас бил удавен от двама свои слуги, които «Паралипоменон» нарича: Завад, син на Шимеата, и Иегозавад, син на Шимрита“, а четвъртата книга на „Царства“: „Иозакар, син на Шимеата, и Иехозавад, син на Шомера“ ( гл. 14, ст. 21 ). Които и да са били убийците му, тоя цар царувал цели четиридесет години. Убитият Иоас бил наследен от сина си Амасия.