Лео Таксил - Забавна Библия

Връщайки се към четвъртата книга на „Царства“, ние научаваме, че у Израил страшният Ииуй бил наследен от сина си Иоахаз. Тоя блудодеец се присмивал на еврейския бог в продължение на седемнайсет години. Царството му се подлагало на опустошителните нашествия на сирийските царе Азаил и Венадад. А колко разорени са били евреите, трудно е да си представим! Ето текста: „На Иоахаза остана войска само петдесет конника, десет колесници и десет хиляди пешаци, защото сирийският цар ги беше изтребил и преобърнал в прах, който се тъпче“ ( IV Царства, гл. 13, ст. 7 ).

Иоахаз бил наследен от сина си Иоас, който не трябва да се смесва с Иоас, цар иудейски. Иоас израилски, внук на Ииуй, воювал с Амасия, сина на Иоас иудейски; разбил го напълно, направил пробив в Иерусалимските стени от четиридесет лакти и разграбил храма и царския дворец.

При царуването на Иоас израилски пророк Елисей умрял. „Елисей се разболя от болест, от която после и умря. Дойде при него израилският цар Иоас, плака над него!“ ( IV Царства, гл. 13, ст. 14 ).

На другата година станало неочаквано чудо. Погребали един човек и видели пълчище моавитяни. „ Погребвачите … хвърлиха тоя човек в Елисеевия гроб и той, като падна, допря се до Елисеевите кости, оживя и се изправи на нозете си“ ( ст. 20–21 ). Ние предполагаме, че и моавитяни също са се изплашили и са офейкали.

Критиците никога не са доволни! Те и тук също правят забележките си. Питат, защо бог не е възкресил самия Елисей, вместо да възкресява някакъв си никому неизвестен гражданин, никому ненужен и неинтересен, случайно хвърлен в гроба на пророка. Те питат по какъв начин тоя гроб е останал отворен в продължение на цяла година? Питат какво е станало с възкръсналия и се чудят, че той не се е стремял към слава и съвсем не е отбелязан от Библията дори във втория си, толкова неочакван живот. Най-сетне, ако костите на Елисей са имали такова чудодейно свойство, то, питат те, защо повече никой не ги е използвал? Тъжно е, като си помислим, че едно що-годе разумно и добре разпространено използване на тоя скелет би могло да осигури и на всички нас безсмъртие! Във всеки случай „светите отци“ биха могли да използват Елисеевите костици поне за продължаване на собственото си съществуване 90.

Със смъртта на Елисей историко-политическата бъркотия в Библията става такава, че почти е невъзможно да вникнеш в безсмисленото натрупване на имена и фантастични събития. Краят на израилската държава настъпва при цар Осия. Осия и много негови бивши поданици били отведени в асирийски плен.

През времето, когато евреите от израилското царство били в асирийски плен, иудейското царство още се държало самостоятелно под благочестивото управление на Езекия. „Той премахна оброчищата, изпочупи статуите, изсече дъбравата и унищожи медната змия, която Моисей бе направил; защото дори до ония дни израилевите синове й кадяха“ ( IV Царства, гл. 18, ст. 4 ). Наистина заради това благочестие бог му дал победа над филистимяните, но все пак божието покровителство в някои случаи проличавало само наполовина. Така в четвъртата година от царуването си Езекия изпитал нашествието на Синахериб (Библията го нарича Сенахирим), асирийски цар, и се отървал от него, като му платил триста таланта сребро и триста таланта злато. „И Езекия даде всичкото сребро, каквото се намери в дома господен и в съкровищниците на царския дом… Езекия сне златото от вратата на дома господен и от вратните стълбове, които бе позлатил… и го даде на асирийския цар“ ( ст. 15–16 ).

След такъв грабеж „Сенахирим“ би могъл като че ли да остави Езекия на мира. Но къде ти! Той скоро се върнал пак, заловил се отново за работа, обкръжил Иерусалим с войски и пратил при Езекия някой си Рабсак, на когото поръчал да зададе на царя ехидния въпрос: „какво е това упование, на което ти се осланяш?“ ( ст. 19 ). Езекия изпратил на Рабсак трима парламентьори и те му, казали: „Говори на рабите си по арамейски, защото разбираме, а недей ни говори по иудейски да чува народът, който е на стената“ ( ст. 26 ).

Но Рабсак става още по-дързък. Той почва да говори на „изящния“ библейски език: „Нима само до твоя господар и до тебе ме прати господарят ми да кажа тия думи? Не, а и на людете, които седят на стената, за да ядат поганта си и да пият мочта си заедно с вас“ ( ст. 27 ).

Езекия, види се, не се е уповавал особено много на бога, щом е позволил така да го ограбят без всякаква съпротива. Ала пророк Исаия, съвременник на тия събития, повдигнал настроението му, пък и сам бог отец му оказал подкрепата си: „И случи се през нея нощ: ангел господен отиде и порази в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди. На сутринта станаха и ето — все мъртви тела. Тръгна, отиде и се върна асирийският цар Сенахирим и живееше в Ниневия“ ( IV Царства, гл. 19, ст. 35–36 ). Блестяща библейска „победа“!