Лео Таксил - Забавна Библия

Невярващите се смеят над тоя мармалад от смокини, и над тия десет стъпала на слънчевия часовник, по които сянката се върнала назад. Или болестта на Езекия е била дреболия, щом той е оздравял от смокинения пластир; или пък тук само силата на божествената намеса е била причина за излекуването на царя, който се намирал на косъм от смъртта, и тогава пластирът съвсем не е бил нужен. Що се отнася до слънчевия часовник, Езекия прави на критиците впечатление на пълен глупак, когато казва, че сянката по-лесно ще изтича напред, отколкото да се върне обратно: и в двата случая законите на природата биха били еднакво нарушени и целият ред на световното движение в слънчевата система би трябвало да се разстрои. Освен това връщането на сянката назад по стъпалата на Ахаз представлява само повторение на известното чудо на Иисус Навин.

Така говорят скептиците. Затова пък богословите, обратно, вярват, без да се замислят, че слънцето е спряло заради Навин и е тръгнало назад по молба на Езекия. В глава 38 на „Книга на Исаия“ този случай отново се споменава: „И слънцето се върна десет стъпала“ ( ст. 8 ).

Най-интересното от всички странни явления, които отличават описваната епоха, това е смъртта на Исаия: тоя човек, който сам бил въплътено чудо, не могъл да направи ни най-малко чудо, когато собственият му живот бил в опасност. Манасия, син и наследник на Езекия, който не повярвал особено на случая със загадъчното движение на сянката, бил толкова неблагочестив, колкото баща му бил набожен. В желанието си да види дали Исаия притежава и за свои лични нужди някакъв смокинов пластир, той заповядал да разрежат с трион пророка на две половини. Нещастният Исаия бил разрязан като най-обикновена греда. Нито Рафаил, нито някой друг ангел му дошли на помощ. Остава само да предположим, че през време на убиването на верния му слуга бог е имал извънредно много работа на някоя друга планета.

Последен иудейски дар бил Седекия. В единадесетата година от царуването му ( IV Царства, гл. 25, ст. 2 ) Иерусалим бил завзет от армиите на Навуходоносор. „Кръвните принцове“ били избити, а Седекия, на когото извадили очите и сложили вериги на ръцете, бил отведен във вавилонски плен с всички остатъци от народа си ( ст. 7 ). Навуходоносор запалил храма на Соломон и двореца; той оставил Иерусалим в развалини ( ст. 9–10 ).

„Най-сетне — казва Волтер — дошла развръзката на най-голямата част от древноеврейската история. Отначало това е разорението на десетте племена на израилското царство, а после — пленяването на останалите две племена. Ето с какво свършват всички тия великолепни чудеса, извършени уж от бога в полза на тоя народ. Християнските мъдреци виждат със скръб бедствията на своите «отци», които им разчистили пътя към «спасението». Скептиците със скрита радост виждат унищожението почти: на целия народ, който те смятат за носител на ужасни суеверни предразсъдъци, гнусен разврат, зверско разбойничество, непресекваща тъпота и благочестива кръвожадност.“

Товит от племето Нефталимово през време на Енемесар, цар асирийски, бил отведен в плен в Ниневия. За съжаление, тоя библейски цар не е оставил географска карта на владенията си. А без нея не можем да разберем по какъв начин, бидейки цар на Ниневия (на Тигър), той могъл да премине вавилонското царство, за да отиде и да окове във вериги обитателите на Палестина. Нали това е все едно, както ако турците биха преминали през Гърция, за да отведат в плен при себе си населението на Италия. Товит „ходил в Мидия, в Рага мидийска, и дал на Гаваила, брат на Гаврия, десет таланта сребро, за да го пази “ ( Товит, гл. 1, ст. 14 ). Голяма сума за един мъж на трудеща се жена (Ана, жената на Товит, била предачка — гл. 2, ст. 11 ). Не знаеш как да се чудиш на тоя Товит, който отива на стотици километри от Ниневия да даде парите си на съхранение на някой си Гаваил.

Като се връща след някакво погребение у дома си и бидейки нечист, веднъж Товит ляга да спи до стената. Той не забелязал, че на стената седели врабци. По-нататък той разказва така: „Когато очите ми бяха отворени, врабците пуснаха нещо топло на очите ми и се появиха в очите ми бели петна“ ( Товит, гл. 2, ст. 10 ). Компетентните хора твърдят, че врабешките изпражнения съвсем не са опасни за зрението и че е било достатъчно Товит просто да се умие.

„В тоя същия ден се случило и на Сара, Рагуилова дъщеря, в Екбатана мидийска, да търпи укори от бащините си слугини, задето я давали на седем мъжа, но злият дух Асмодей ги умъртвявал, преди да бъдат с нея като с жена. Те й думали: нима не ти е съвестно, че си удушила мъжете си? Седмина вече има ти, а не се нарече с името на ни едного от тях!… Иди и ти след тях, да не виждаме твой син или дъщеря вовеки! Като чула това, тя твърде много се нажалила… И почнала да се моли при прозореца…“ ( Товит, гл. 3, ст. 7–11 ).