Тимъти Зан - Ударът на кобрата

Родителите му седяха на дивана във всекидневната. По стар навик Джъстин набързо огледа баща си. Стори му се малко по-слаб от последния път, когато го бе видял, но не кой знае колко. По-голямо значение имаше лекото трепване от болка, щом махна с ръка да поздрави близнаците. Болкоуспокояващите хапчета за артрит не се отразяваха чак толкова на умствените му способности; щом бе решил да мине без тях, значи предстоеше важен разговор. Тъжното лице на майка му го потвърждаваше. Една безкрайно дълга минута Джъстин се питаше дали не бе подценил степента на семейната съпротива срещу неговата амбиция да стане кобра.

Съмнението му не трая дълго.

— Вечерята ще бъде готова след половин час — каза Джони на близнаците, докато сядаха. — Дотогава искам да чуя вашето мнение за едно предложение, което Стигър е направил днес в Съвета. Коруин, слушаме те!

Коруин си избра място, от което можеше да вижда лицата на другите.

— Това, естествено, трябва да се пази в тайна — започна той и им разказа най-невероятната история, която Джъстин някога беше чувал.

След като най-големият му син свърши, Джони изчака няколко секунди и се обърна към близнаците.

— Е? Какво ще кажете?

— Не им вярвам на трофтите — отвърна бързо Джошуа. — Особено на демесна Тлос. Защо ще ни предлагат безплатно услугите си?

— Съвсем очевидно е — вдигна рамене Джони. — В политиката е известно като „безплатна проверка“ и действа в двете посоки. Ако ние приемем и демесна Балиу хареса нашата работа, тлосите несъмнено ще се самопредложат за наши агенти на много други заинтересовани демесни.

— А ако ние харесаме сделката, те ще си предложат услугите да ни намират и други такива работи — продължи Коруин. — Когато за първи път започнахме търговски отношения с трофтите, те използваха същата схема и затова сега отново залагат на нея.

— Добре — кимна Джошуа. — Да допуснем, че предложението е законно. Петте планети оправдават ли една с нищо непровокирана война?

— Остави това — каза Коруин. — Ами я си представи, че тази нова чуждоземна раса наистина представлява заплаха за нас. Можем ли да си позволим просто да не й обърнем внимание и да се надяваме, че тя няма да ни открие? Може би действително ще е по-добре да се справим с нея сега, докато това е относително лесно.

— И какво означава „относително лесно“? — попита Джошуа.

Джъстин погледна стиснатите устни на майка си. Картината му беше позната: в тези кръгли маси Коруин обикновено заемаше позицията на песимист, а Джони застъпваше обратното становище. Интересно бе да се чуят съображенията му, но той навярно нямаше да ги сподели, преди да е изслушал мнението на близнаците. Крис може би нямаше да е толкова сдържана.

— Мамо, ти нищо не казваш. Какво мислиш по въпроса?

Тя го погледна, а ъгълчетата на устните й трепнаха в тъжна усмивка.

— Когато ти се каниш да станеш кобра? Аз, разбира се, не искам да излагаш живота си на риск заради някакви си светове, от които през следващото хилядолетие едва ли ще имаме нужда. Но, като оставим настрана емоционалната реакция, умението ми да разсъждавам логически ме кара да се питам защо трофтите искат ние да свършим работата. Тяхната военна машина не е по-лоша от тази на Доминиона. Ако те не могат да се справят с въпросната чуждоземна заплаха, какво очакват от нас?

Джъстин погледна Джошуа и видя, че той е спокоен. Беше разбираемо; Джъстин познаваше много по-добре от него както възможностите, така и ограниченията на кобрите. Той се обърна към баща си, който изглежда го наблюдаваше.

— Странно — каза Джъстин.

— Наистина странно — съгласи се Джони. — Единственото предимство на кобрите пред редовната армия е, че нашите оръжия са скрити. Трудно мога да си представя една нормална, не партизанска война, в която това да е от решаващо значение.

— Най-близката известна боеспособна армия, която може да се използва за случая, се намира в Доминиона… — започна Коруин.

— Но ако могат да наемат нас, те биха могли също толкова лесно да наемат и тях — довърши Джъстин мисълта му. — Прав ли съм?

Коруин кимна.

— Което, в крайна сметка, води до един-единствен отговор на въпроса на мама — заключи Джъстин.

Настъпи кратка пауза.

— Че това е тест — обади се най-после Джошуа. — В действителност трофтите искат да проверят силата на кобрите.

Джони кимна.

— Не виждам друго обяснение. Особено като се вземе предвид, че по време на войната демесните в този край на Асамблеята вероятно не са имали пряк контакт с човешки военни сили. Единственото, с което разполагат, са докладите на демесните от другия край на Асамблеята и те вероятно мислят, че казаното в тях е преувеличено.