Тимъти Зан - Ударът на кобрата

— Мъже и жени от Съвета на световете на кобрите — прозвуча в слушалката гласът на трофта. — Аз съм първи говорител на демесна Тлос’кин’фахи от Асамблеята на трофтите. — Пискливият глас на чужденеца продължи една секунда след превода; двете раси отдавна бяха решили, че при общуване първите три срички от наименованията на трофтийските демесни са достатъчни, а буквалният превод на собствените имена ще е напразно губене на усилия и време. — Владетелят на демесна Тлос’кин’фахи, по искане на владетеля на вашата демесна подготви данни за другите части на Асамблеята. Резултатът е едно общо предложение за трите демесни, отправено от Пуа’ланек’зиа и Балиу’чка’спми.

Коруин се намръщи. Той не харесваше договори с две и повече демесни на трофтите — както поради деликатното политическо равновесие, което трябваше да се поддържа между световете, така и защото хората никога нищо не научаваха за споразуменията между трофтийските демесни. Такива сто на сто съществуваха — демесните никога не правеха нещо даром една за друга.

Същата мисъл изглежда се въртеше в умовете и на други в залата.

— Вие говорите за предложение към три, вместо четири демесни — обади се губернаторът Дилан Феърли. — Какво ще бъде участието на демесна Тлос’кин’фахи?

— Владетелят на моята демесна е избрал ролята на посредник — отговори без да се замисля говорителят. — За себе си ние не предвиждаме никакво възнаграждение. — Трофтът докосна нещо върху пояса си и на дисплея на Коруин се появи изображение на почти половината от Асамблеята на трофтите. В един далечен край на картата започнаха да мигат три червени звездички. — Световете на кобрите — уточни без нужда говорителят. На една четвърт от разстоянието до тях светна зелена звездичка, също извън територията на трофтите. — Местните жители наричат този свят Квазама. Владетелят на демесна Балиу’чка’спми ги описва като чужда раса, представляваща голяма заплаха за Асамблеята. Тук някъде — до по-близката страна на зелената звезда се появи една неясна сфера — се намира група от пет планети с условия за живот на хора. Ако вашите кобри поемат задължението да премахнат заплахата от квазамците, владетелят на демесна Пуа’ланек’зиа ще ви съобщи точното им местонахождение и ще получите официално потвърждение от Асамблеята, че планетите стават притежание на човешкия Доминион. Очакваме вашето решение.

Трофтът се обърна и излезе и едва тогава Коруин осъзна, че е затаил дъх. Пет съвсем нови планети срещу задължението да станат наемни войници.

Питаше се дали трофтът си даваше сметка за страстите, които бе възбудил.

Ако чужденецът не си даваше сметка за последиците, за Съвета това определено не беше вярно. Повече от минута в залата бе тихо като в изолационна камера. Очевидно всички се мъчеха да предвидят каква ще бъде цената на това предложение. Накрая Стигър се прокашля.

— Макар че ние, разбира се, нямаме намерение да отговорим на предложението още днес, нито дори да обсъждаме евентуалните относителни изгоди от него, искам да чуя предварителните ви мнения.

— Аз, например, бих желала малко повече информация, преди всякакви по-категорични коментари — каза губернатор Лизабет Телек. Вечно тъжният й глас не позволи да се разбере каква е нейната собствена реакция. — Като начало да научим нещо за тези нови чужденци — биологични характеристики, технологично равнище, вида на заплахата от тях. Неща от този род.

Стигър поклати глава.

— Първият говорител на Асамблеята на трофтите или не разполага с повече данни, или не може да ни ги даде безплатно. Вече се опитах да го притисна. Лично аз предполагам, че е първото. Демесна Тлос не чувства никаква нужда да плаща за нещо, което за тях си е чисто абстрактно знание. Същото се отнася и за информацията за петте планети, които демесна Пуа ни предлага, без някой да я е молил.

— С други думи, от нас се иска да подпишем споразумение, което представлява бял лист — отбеляза един по-млад синдикал.

— Не съвсем. — Губернатор Хемнър поклати глава, твърде рисковано на вид движение за една толкова крехка фигура. — Съществуват множество междинни възможности, включително да откупим данните от Балиу или да изпратим наш разузнавателен екип на място. Стандартната търговска процедура на трофтите изисква тези предложения да излязат от нас. Онова, което ме тревожи, е дали идеята за такъв прецедент е добра.

— Защо не? — обади се някой близо до Коруин. — Нали благодарение на страха от кобрите трофтите се държат приятелски с нас. Какъв по-добър случай да им покажем, че този вид предпазна мярка е разумна политика?