Тимъти Зан - Ударът на кобрата

— Добре. Ние също сме готови — говореше той пред микрофона на предавателя си. — Вие ли ще вземете спомагателна група едно? Добре. Джъстин е тук. Аз ще имам грижата за него. Кога ще пристигнем ли? Петнадесет и двадесет. Приехте ли? Успех!

— Какво казаха? — попита Маккинли.

— „Капка роса“ е на път — отговори напрегнато Уинуърд. — След петнадесет минути ще кацне на централния площад.

— „Капка роса“? — Джъстин се намръщи. — Защо той?

— Защото на „Менсаана“ му е необходимо повече време, за да дойде дотук и по целия път ще бъде лесна мишена. — Уинуърд се обърна към Маккинли. — Свалени ли са всички яки със сензори?

— Свалени и опаковани, заедно с останалата апаратура. — Той взе от ниската масичка една малка кутия. — Това тук е последното.

— Добре. Извеждайте хората си на площада. — Маккинли тръгна към вратата, а Уинуърд включи висящия на врата му предавател. — Дорджей? Тръгваме. Правилно. Петнадесет минути. Изведете хората и осигурете охраняем периметър. Особено внимателно следете Моф… той не е толкова впечатлен, колкото останалите, а там има пушки, които може да вземе. Добре. Диверсията ще се извърши точно преди двадесет… Дотогава трябва да сме готови… Да. Край.

Той наведе глава и погледна Джъстин.

— Да тръгваме! Ние с теб ще бъдем част от защитата срещу хеликоптера, а когато квазаманците разберат какво става, най-добре да сме при стената.

— Ами след това? — попита тихо той. — „Капка роса“ не може да вземе всички ни.

Уинуърд се усмихна.

— Понякога това е едно от нещата, за което са ариергардите, знаеш: да прикриват оттеглянето. Хайде, да отидем при стената и да заемем добри позиции за стрелба.

— Чудесно. Започвайте да се изнасяте! — промърмори Пири пред микрофона. — И никакъв шум! Внимавайте квазаманците да не ви видят, преди да достигнете пътя!

В ухото му се чу също такъв тих отговор и Пири насочи вниманието си към войниците, които бяха на двадесет метра от него. Той се бе съгласил да стои под обстрела на квазаманците като заложник, докато Моф е в селото. Това означаваше, че щом изтечеше уговореното време, трябваше да се махне, преди да са открили огън. Пири включи слуховите си усилватели и се опита да чуе възбудени гласове, което щеше да означава, че „Капка роса“ е открит.

Две минути по-късно около водещата кола на квазаманците избухна глъч. Пири се втурна между дърветата, преди някой да бе помислил да стреля по него. Вече не се налагаше да се крие и той се насочи право към пътя, където можеше по-добре да използва предимствата на серводвигателите в краката си. Зад него се чу експлозия. Квазаманците бяха взривили дървото, което им препречваше пътя. Той се спря пред последното от предварително подготвените дървета и го събори на пътя зад себе си — един ход, който щеше да задържи сухоземните квазамански войници доста дълго. Пири ускори до краен предел темпото и в същото време следеше небето — както заради „Капка роса“, така и заради неизбежната въздушна атака на квазаманците.

От негова гледна точка събитията настъпиха едновременно. Далеч напред от синьото небе бързо се спусна малкият звезден кораб, докато над главата му три хеликоптера тръгнаха на юг. Докато наблюдаваше как изчезват зад върховете на дърветата, в гърлото му заседна буца. Както бе предвидил Йорк, бяха преоборудвани граждански машини, но от краткия си досег с тях беше разбрал, че това не ги прави по-малко опасни.

Продължи да тича. Далеч напред хеликоптерите достигнаха селото и воят на двигателите им се промени. Вятърът донесе до ушите му звук от малки експлозии, последва ги друга, като онази, при която хеликоптерът падна над барикадата. Запита се кой ли го е свалил този път и дали кобрата е останала жива. Примигвайки от сълзите в очите си, Пири се приведе и продължи да тича срещу вятъра.

Изведнъж всичко свърши. Над дърветата се издигна огромен, търкалящ се стълб от черен пушек. Секунди по-късно „Капка роса“ изскочи от него като изстреляна от силоз ракета. Останалите два хеликоптера се устремиха към кораба, но техните оръдия не бяха подходящи за права стрелба, а и гравитационните двигатели на „Капка роса“ бяха повече от достатъчни да поддържат преднината на звездолета. Постепенно трите машини се превърнаха в точки отразена светлина върху небето, а след това — в две петна.

Взел учените от изследователския екип, „Капка роса“ отлетя и остави кобрите.

Някой излезе изпод дърветата отпред и махна с ръка на Пири, а след това отново се скри. Пири намали темпото и отиде при него.