Тимъти Зан: Наследството на завоевателите

— Благодаря за предупреждението — каза Трр-гилаг и провери времето. Затворниците вече трябваше да са се оправили. — Трябва да тръгвам, братко. Пази се. Скоро пак ще ти се обадя.

— „Добре — предаде отговора Чрр’т-огдано. — И ти се пази. Всичко добро.“

— Всичко добро — Трр-гилаг кимна на старейшината. — Благодаря, Чрр’т-огдано. Вече можете да освободите линията. Време е да вървим.

— Добре — промърмори Чрр’т-огдано и посочи към вратата с език. — А пирамидата? Все още ли смяташ да я оставиш тук?

— Без нея няма да можем да проследим хората, ако се върнат — отбеляза Трр-гилаг, като наблюдаваше загриженото изражение на старейшината. — Защо? Да не би да се страхувате?

— След онова, което се е случило с Прр’т-зевисти ли? Разбира се, че се страхувам. И ти би трябвало да се страхуваш.

Трр-гилаг се намръщи, докосна тила си — там, където в основата на черепа имаше малък белег — и потисна думите, които напираха да изскочат от устата му. Поне на теория, чрез резенчето хората не можеха да причинят нищо лошо на останалата част от фссс-органа с размер на пръст, който се намираше в безопасност в нишата си в храма на 250 светлинни цикъла оттук. При първия признак на опасност Чрр’т-огдано и останалите старейшини само трябваше да се прехвърлят обратно в храмовете си, където щяха да са на сигурно място.

Но теорията беше едно, а група нервни старейшини, загрижени за оцеляването си — съвсем друго нещо. И в интерес на истината, той не знаеше тази теория някога да е била проверявана на практика.

— Спомни си доклада на наблюдателите от Изследователски свят осемнадесет — каза Чрр’т-огдано. — Те са усетили болката от използването на човешките оръжия срещу старейшини.

— Но са били в своите резенчета и са наблюдавали хората — напомни му Трр-гилаг. — Все пак имате основание. Добре. Съобщете на командир Збб-рундги, че променям решението си и че трябва да вземем пирамидата със себе си. Ще заминем веднага щом я натоварят на кораба.

— Слушам — отговори Чрр’т-огдано. Изглеждаше повече от облекчен.

Отново останал сам, Трр-гилаг се изправи и силно притисна език към небцето си, докато оправяше гащеризона на раменете си. Всичко се повтаряше. Зхиррзхианците отново воюваха с друга раса. Раса, която подобно на всички други в миналото беше нападнала първа. Раса с мощни бойни ракети и малки, но ужасни изтребители, която, без да се колебае, използваше оръжия срещу старейшини. Раса, която владееше двадесет и четири свята срещу техните осемнадесет и която държеше в подчинение поне още осем раси.

Раса, която разполагаше с ужасяващо оръжие, описано му от Фелиан Кавана. Страховитото средство за унищожение, наречено КИОРО.

Трр-гилаг за последен път огледа потъналото в тишина помещение и тръгна към кораба. Надяваше се, че Военното командване и Върховният съвет не са попаднали на залък, който не са в състояние да преглътнат.

До Оакканв имаше малко повече от 250 светлинни цикъла. Почти тридесет и пет тентарка при нормална скорост. Три и половина дълги завъртания, през които Трр-гилаг можеше да лежи в каютата си, да изучава записките за Фелиан Кавана и да обогатява познанията си по човешки език. И да се чуди какво става на други места, докато те пътуват в мрака между звездите.

За щастие, не се намираше в изолация. Командир Збб-рундги беше инструктирал всички на борда (разбира се, неофициално) да остракират младия изследовател парвеню, който бе позволил на пленника да избяга. Нещо повече, той се беше отнесъл към съветите му с открито пренебрежение. Но явно нито Нзз-ооназ, нито Свв-селик бяха приели това сериозно и го държаха в течение за напредването на зхиррзхианските сили в доскоро контролираното от хората пространство.

Докладите на старейшините бяха редки, но окуражаващи. Бяха изненадани защитниците и на трите човешки свята, въпреки че това не им бе попречило да нанасят контраудари със своите ракети и други оръжия. Но обикновено след един-два тентарка ги разбиваха и отблъскваха в необитаемите райони. Установяваха се плацдарми, в орбита се разместваха блокадни части. Сега трябваше само да се контролира завоюваното и да се чака как ще реагират хората на прехвърлянето на бойните действия на тяхна територия.

Ако това наистина бе връщане на удара.

Тази объркваща мисъл смътно се въртеше в главата му през целия път. Той, разбира се, вярваше на старейшините, а техният доклад недвусмислено сочеше, че при първата среща хората са били агресорите. Но в същото време Трр-гилаг чувстваше, че не е в състояние просто да игнорира думите на Фелиан Кавана, който изглеждаше също толкова убеден, че „Далечен изследовател“ и другите зхиррзхиански изследователски кораби първи са открили огън.