Тимъти Зан - Наследството на завоевателите

А Върховният се опитваше също така отчаяно да не допусне зхиррзхианското общество да изпадне в истерия при мисълта за масово унищожение, което беше надвиснало над него. И ако това означаваше скриване на истината от Върховния съвет, подобно деяние беше оправдано.

— Разбирате положението — каза Върховният. — Бих могъл да изолирам вас и цялата група по някакъв начин, но това би довело до нежелателно любопитство и неудобни въпроси. Засега сте свободен. Но ако споменете дори думичка пред някого, ще пострадате не само вие, а и целият ви род. Ясен ли съм?

— Напълно — успя да отговори Трр-гилаг. — И ако ми позволите да отбележа, няма нужда да ме заплашвате. Разбирам необходимостта да се избегне паниката точно толкова добре, колкото и вие.

— И къде смятахте да идете? — попита Върховният.

— Просто да хапна нещо — отговори Трр-гилаг. — Наблизо има едно заведение — „Раят за лакомника“. Мислех да намина там.

— Много добре. Но не забравяйте какво ви поръчах — да не се отдалечавате много от комплекса. Може би у тези мрачанци се крие ключът към нашето оцеляване пред лицето на хората-завоеватели.

Оцеляване. Никой от досегашните Върховни вождове, изправил се срещу агресивна другопланетна раса, не бе говорил за оцеляване, а само за победа. Поне според историята.

Но никой от досегашните им врагове не бе разполагал с оръжие като КИОРО.

— Разбирам — тихо каза Трр-гилаг. — Ще бъда наблизо.

„Раят за лакомника“. Трр-гилаг беше чувал, че това е най-голямото и най-престижно заведение във всичките осемнадесет свята. Не знаеше дали това наистина е така, но местенцето определено си го биваше — разполагаше с достатъчно площ, а посетителите му определено оправдаваха името му. Разположено от другата страна на главния път, който минаваше покрай западната страна на правителствения комплекс, заведението приемаше най-различни клиенти: както говорители и военни, така и населението на Града на единството, състоящо се предимно от членове на върховния род, които работеха в комплекса. Ако се съдеше по тълпата вътре, сякаш една значителна част от това население вече се намираше тук, пиеше, ядеше и приказваше.

И беше ужасно разтревожена. Трр-гилаг чуваше страха, прокрадващ се в нервния смях. Виждаше го върху сериозните лица, наведени едно към друго над масите. Подушваше го в изпълнения със сладникави аромати въздух.

Някъде там, в черните дълбини на космоса, хората чакаха. Могъщи, смъртоносни и безжалостни… подготвящи се за война.

Трр-гилаг отпиваше от чашата си и се оглеждаше. До ушите му долитаха откъси от разговори. За пореден път се възхити от невероятната скорост, с която се разпространяваше информацията в зхиррзхианската култура. Научната му теза разглеждаше разпространяването на информация в културите на четирите известни досега другопланетни раси. Нито една от тях не разполагаше с нещо, което да се сравнява с огромната информационна мрежа от старейшини. Според работата му това бе една от причините, поради която зхиррзхианците винаги бяха побеждавали враговете си.

Но човешката империя беше по-голяма от всичко, с което се бяха сблъсквали досега. И ако хората имаха свои старейшини…

— Трр-гилаг? — обади се някой зад него.

Обърна се и видя Нзз-ооназ, който му махаше от масата си. Седеше в компанията на малка група млади зхиррзхианци. Трр-гилаг взе питието си и отиде при тях.

— Ще седнеш ли при нас? — Нзз-ооназ посочи празното кресло срещу себе си.

— С удоволствие — отговори Трр-гилаг, заобиколи останалите и седна. — Не очаквах да те срещна тук. Мислех, че трябва да стоиш при пленниците.

— Здравата хъркат. И затова реших, че мога да рискувам да се измъкна за малко. — Езикът на Нзз-ооназ раздразнено потрепера. — Да не говорим, че Глл-боргив се справя доста добре.

— Взима нещата в свои ръце, а?

— Опитва се — кисело отговори Нзз-ооназ. — Той и целият клан Дхаа’рр, начело с говорителя Квв-панав. Почти съм склонен да ги оставя да си трошат главите. Да ги видя докъде ще я докарат.

Трр-гилаг огледа останалите от групата. Всички бяха млади представители на върховния род. От дрехите и отличителните им белези ставаше ясно, че заемат важни постове в комплекса. Свита стреснати млади почитатели? Или охрана, която да не допусне произнасянето на нито една думичка за КИОРО?

— Ако се съди по онова, което чух, говорител Квв-панав май няма нищо против да приеме предизвикателството — отбеляза той.